Червеният корсар

— Възможно ли е такъв човек да търгува с хора? — възкликна Гъртруд, когато и двата гласа млъкнаха.

Като не получи отговор, тя се обърна и погледна спътницата си. Гувернантката стоеше като замаяна, с вторачени в пространството очи. Те не промениха посоката си Дори когато с отдалечаването на кораба лицето на непознатия се загуби от погледа й. Гъртруд я улови за ръката и повтори въпроса си. Чак сега мисис Уилис се опомни. Тя прокара смутено ръка по челото си, насили се да се усмихне и рече:

— Срещите с кораби и всяко ново пътуване по море винаги събуждат у мен далечни спомени, мила. Но, откровено казано, човекът, който най-после се показа на роботърговския кораб, ми се стори твърде необикновен!

— За такъв кораб наистина много необикновен!

Мисис Уилис отпусна за миг глава на ръката си, а после се обърна и насочи поглед към Уайлдър. Младежът стоеше наблизо и следеше изражението на лицето й с интерес, не по-малко странен от замисления й вид.

— Кажете ми, момко, оня човек командирът на роботърговския кораб ли беше?

— Да.

— Познавате ли го?

— Срещали сме се.

— А как го наричат?

— Капитан на кораба. Друго име не зная.

— Гъртруд, хайде да се прибираме в каютата си. Когато се отдалечим от брега, мистър Уайлдър ще има добрината да ни съобщи това.

Уайлдър се поклони в знак на съгласие и дамите напуснаха палубата. Сега „Каролина“ трябваше да излезе бързо в открито море. Уайлдър разполагаше с всички необходими средства за тази цел. Въпреки това най-малко сто пъти обърна глава да погледне крадешком кораба, който бе останал назад. Той си стоеше на същото място в залива, където се бяха разминали — изящен, красив, но неподвижен. След всеки от тия скришни огледи нашият авантюрист винаги хвърляше възбуден, нетърпелив поглед към платната на своя кораб и заповядваше ту едно платно да бъде притеглено по-плътно до реята под него, ту друго да бъде опънато по-добре на мачтата.

Така със старание, съчетано с голямо умение, бристолският търговски кораб се носеше по вълните със скорост, каквато рядко бе достигал или надминавал. Скоро земята престана да се вижда От двата му борда; очертаваха се само сините острови зад кърмата и дългата, неясна линия на хоризонта на север и запад, където на безброй левги111 се простираше огромният континент. Пътничките сега бяха подканени да хвърлят прощален поглед на сушата, а офицерите се заловиха да отбележат изминатото разстояние. Точно преди залез и преди островите да изчезнат зад вълните на хоризонта Уайлдър се качи на една от горните рей с далекоглед в ръка. Той дълго, внимателно и тревожно се взира в пристанището, което бе напуснал. Но когато слезе, погледът му беше по-хладнокръвен, лицето — по-спокойно. На устните му играеше тържествуваща усмивка и той даваше командите си с по-ясен и по-бодър глас. Те се изпълняваха моментално. По-старите моряци сочеха вълните, които корабът пореше, и твърдяха, че „Каролина“ никога не се е движила така бързо. Помощниците спуснаха лага112 и закимаха одобрително, когато единият съобщи на другия необикновената скорост на кораба. С една дума, на борда цареше доволство и радост, защото се смяташе, че пътуването е започнало при благоприятни изгледи и има надежда да завърши бързо и благополучно. Сред тия насърчителни предзнаменования слънцето потъна в морето, но преди да се скрие напълно, освети широко пространство от хладната и мрачна стихия. След това над безграничната шир се спуснаха сенките на нощта.