Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Благодарение на тези подробни обяснения Гъртруд най-после успя да различи неясния обект и скоро можа да насочи правилно и погледа на гувернантката си. Виждаха се само смътни очертания, сполучливо сравнени от Уайлдър с паяжина.
— Непременно ще е кораб! — каза мисис Уилис. — Само че е много далеч.
— Хм! Предпочитам да беше още по-далеч! Бих искал този кораб да бъде всякъде другаде, но не и тук.
— А защо да не бъде тук? Имате ли причина да се опасявате, че е враг, който ни причаква точно на това място?
— Не, но все пак разположението му не ми харесва. Дай боже да върви на север!
— Навярно ще да е някакъв кораб от нюйоркското пристанище, който отива към островите на негово величество в Карибско море, нали?
— Не — поклати глава Уайлдър, — нито един кораб, отплавал от Ню Йорк, не би могъл да навлезе толкова навътре в морето при такъв вятър.
— Значи е кораб, който отива на същото място, или пък кораб, пътуващ за някой от заливите на средните колонии115.
— Тогава пътят му щеше да бъде ясен и нямаше да се заблуди. Гледайте: непознатият се движи остро срещу вятъра.
— Може да е търговски кораб или кръстосвач, който иде от някое от вече споменатите места.
— Това е невъзможно, защото от два дена вятърът духа само от север.
— Тогава ще да е кораб, който сме подминали и като нас е отплавал от Лонгайлъндския залив.
— Всъщност това е последната ни надежда — промърмори Уайлдър.
Гувернантката бе задала горните въпроси, за да измъкне от капитана на „Каролина“ така упорито премълчаваните сведения. Но сега тя бе изчерпила всичките си познания на тази тема и трябваше или да чака какво още ще благоволи да каже Уайлдър, или пък да прибегне до съмнително средство — пряк разпит. Ала нямаше възможност да продължи разговора веднага, защото Уайлдър беше твърде погълнат от мислите си. Скоро той повика на съвет началника на вахтата и няколко минути двамата се съвещаваха настрана от другите. Смелият, но не твърде схватлив моряк, който заемаше втория по важност пост на кораба, не намираше нищо особено в появяването на непознат кораб точно там, където още се виждаха неговите неясни, почти призрачни очертания, и без колебание го обяви за честен търговски кораб, който като тях преследва законни търговски цели. Но както ще разберем от състоялия се помежду им кратък разговор, началникът му мислеше другояче.
— Не е ли чудно, че се намира тъкмо тук? — попита Уайлдър, след като всеки от двамата на свой ред огледа внимателно смътния предмет с отличен бинокъл за нощни наблюдения.
— Разбира се, по-добре да не беше тук — отвърна лишеният от въображение моряк, за когото имаше значение само положението на непознатия кораб в морето, — а и за самите нас няма да е зле да сме на десетина левги по на изток. Ако вятърът тук продължава да духа от юг-югоизток, ще се наложи да бъдем колкото е възможно по-далеч в открито море. Веднъж се заклещих здравата между нос Хатерас и Гълфстрийма…
— Не виждате ли, че той е на място, където не може и не би трябвало да има никакъв кораб, освен ако не се движи точно по нашия курс? — прекъсна го Уайлдър. — Нито един кораб от което и да е пристанище южно от Ню Йорк не би стигнал толкова на север при такъв вятър, и нито един от Йоркската колония не би се движил на този галс, ако отива на изток, и не би бил тук, ако курсът му беше на юг.
Честният помощник мислеше просто, но беше податлив на доводи, които биха се сторили на читателя малко неясни, защото главата му беше пълна с нещо като океанска карта, до която всеки момент можеше да се отнесе, съобразявайки се надлежно с различните ветрове и посоки на компаса. Когато нещо му се разяснеше както трябва, той бързо се убеждаваше в правотата на това, което говореше младият му началник; така, макар и по природа малко тъп, подчиненият на свой ред също започна да недоумява.
— Наистина много ненормално е този кораб да се намира точно тука! — отговори той, клатейки глава, с което искаше да каже само, че това противоречи напълно на принципите на мореплаването. — Виждам, че сте прав, капитан Уайлдър, но не знам как да си го обясня. Не ще и дума, пред себе си имаме кораб!
— Няма съмнение. Но кораб на твърде необичайно място!
— През четиридесет и шеста година, когато заобиколихме нос Добра Надежда — продължи помощникът, — забелязахме кораб От наветрената страна на носа си, сиреч точно обратно на тоя, който е от подветрената ни страна… Е, видяхме там кораб, който цял час стоя пред носа ни, и след като измерихме азимута, през целия този час не помръдна нито с един градус надясно или наляво, което при лошото време беше, меко казано, твърде необикновено.
115
Тринадесетте английски колонии в Северна Америка, основани през XVII и началото на XVIII в. се разделят на три групи — северни, южни и средни. Към средните спадат: Ню Йорк, Ню Джърси, Делауер и Пенсилвания. Б.р.