Червеният корсар

— Забелязвате ли нещо обезпокоително във времето? — запита гувернантката, смятайки, че огледът му бе продължил твърде дълго и не вещае нищо хубаво.

— При такъв вятър указания за времето не се търсят от подветрената страна.

— А какво наблюдавате толкова внимателно?

Уайлдър вдигна ръка и се канеше да отговори, но внезапно я отпусна.

— Просто така ми се стори! — промърмори той, обърна се кръгом и закрачи още по-бързо по палубата.

Събеседничките му следяха необикновените и явно несъзнателни движения на младия командир с учудване, примесено с известна скрита тревога. Техните погледи също се зареяха над развълнуваната водна шир от подветрената страна, но не видяха нищо друго освен разбуненото море, увенчано с ония гребени от ослепително бяла пяна, които придаваха на тази студена пустош още по-мрачен и страшен вид.

— Ние не виждаме нищо — обади се Гъртруд, когато Уайлдър се спря пак и се взря както преди в привидно пустата далечина.

— Гледайте! — отговори той, насочвайки погледите им с пръст. — Нищо ли няма там?

— Нищо.

— Гледайте към морето. Точно там, където небето и морето се допират, по продължение на оная ивица мъглява светлина, където вълните се вдигат като малки хълмчета. Ето, сега те пак се изгладиха, очите не са ме излъгали. Боже мой, това наистина е кораб!

— Платно на хоризонта! — подвикна глас от марса. Този вик прозвуча в ушите на нашия авантюрист като крясък на зловещ дух.

— В коя посока? — попита рязко капитанът.

— От подветрената страна, сър — отговори с все гърло морякът. — Доколкото разбирам, това е кораб, който се движи остро срещу вятъра, но цял час приличаше по-скоро на мъгла, отколкото на кораб.

— Прав е — промърмори Уайлдър. — И все пак странно е, че точно тук има кораб.

— А защо да е странно, нали и ние сме тук?

— Защо ли! — каза младият човек, гледайки мисис Уилис, която бе задала този въпрос, но като че ли не я виждаше. — Повтарям: странно е, че се намира тук. По-добре да беше на друго място или да се движеше на север.

— Но не казвате защо мислите така. Все така ли ще чуваме от вас предупреждения, без да обяснявате причините? — продължи тя. — Нима смятате, че не заслужаваме това? Или мислите, че сме абсолютно неспособни да разсъждаваме по въпрос, свързан с морето? Дори не се опитахте да ни обясните и вече прибързано сте си направили изводи. Опитайте се още един път. Може да се изненадате.

Уайлдър се засмя тихо и се поклони, сякаш изведнъж се бе опомнил. Въпреки това не се впусна в обяснения, а насочи погледа си към оная част от океана, където, както му бяха доложили, се намираше тайнственият кораб. Жените последваха примера му, но все тъй безуспешно. Гъртруд изрази гласно разочарованието си и най-после младият човек се съжали над нея.

— Виждате ли ивицата мъждива светлина? — запита той, сочейки отново над водната пустош. — Там облаците малко са се разредили, но пръските на вълните закриват от нас тази пролука. Мачтите му изглеждат на небесния фон като тънка паяжина, но въпреки това се забелязва строен, красив, тримачтов кораб.