Червеният корсар

— Както виждате, госпожо — рече той, — нашето пътуване не започва без лоши поличби.

— Когато ми казвате, загадъчни момко, със странната искреност, която проявявате понякога, че сме неразумни, като се осланяме на океана, почти съм склонна да повярвам на думите ви. Но когато се опитвате да подкрепите съветите си с въздействието на някакви свръхестествени сили, вие само затвърдявате намерението ми да пътувам с този кораб.

— Бързо на шпила! — извика Уайлдър, хвърляйки на пътничките поглед, с който сякаш казваше: щом сте толкова смели, ще имате възможност да докажете решителността си. — Бързо там на шпила! Ще опитаме пак вятъра и ще изведем кораба в открито море, дорде е още светло.

Ръчките на шпила затракаха, моряците запяха. Тогава отново започна трудна работа — вдигането на тежката котва от дъното — и след няколко минути корабът се освободи от оковите, които го свързваха със земята.

Скоро от океана задуха силен вятър, наситен със солена морска влага. Когато връхлетя върху опънатите и добре стъкмени платна, корабът сякаш направи реверанс на дългоочаквания гост, а след този нисък поклон се изправи грациозно и през плетеницата от въжета прозвуча песента на вятъра — музика, толкова приятна за ушите на моряка. Тези дългоочаквани звуци и голямата сила на вятъра накараха моряците да заработят още по-енергично. Котвата бе прибрана, корабът се раздвижи, по-леките платна се вдигнаха, долните прави платна се смъкнаха и след по-малко от десет минути носът на „Каролина“ вече пореше вълните.

Сега Уайлдър се залови със задачата да прекара кораба си между островите Каноникът и Роуд Айлънд. Отговорността беше голяма, но за щастие проливът се оказа широк, а вятърът промени толкова посоката си на изток, че му даваше благоприятна възможност, след като за кратко време обърне кораба срещу вятъра, да поеме по желания път. Но при тази маневра се налагаше или да мине много близо до „Корсаря“, или да загуби до голяма степен своето предимство. Той не се поколеба. Когато се намираше толкова близо до наветрения бряг, че според показанията на трескаво работещия лот беше неблагоразумие да се приближава повече, корабът направи завой оверщаг и насочи носа си право към все още неподвижния и наглед неподозиращ нищо роботърговски кораб.

Приближаването на „Каролина“ този път мина по-успешно. Вятърът беше постоянен и екипажът държеше кораба под юзда така, както опитен ездач управлява буен, неудържим жребец.

При минаването му обаче всички на бристолския търговски кораб го следяха със затаен дъх. Всеки имаше някаква скрита причина да проявява любопитство. У моряците странният кораб започваше да буди удивление; гувернантката и възпитаницата й сами не разбираха защо той ги бе заинтригувал толкова; а Уайлдър много добре знаеше на каква опасност са изложени всички, освен той самият. Както преди, кормчията искаше да задоволи моряшкото си самолюбие, като мине от наветрената страна; но макар че сега този опит не беше свързан с никакъв риск, той получи нареждане да постъпи другояче.