Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Мери донесе лека храна — черен хляб и резен бекон. За разлика от другите момичета, които се бояха и никога не говореха на Октавус, тя бъбреше около него, сякаш той бе напълно нормален младеж. Сега застана пред писалището, за да го накара да я погледне. Кестенявата й коса все още бе дълга и се изсипваше изпод забрадката й. Станеше ли сестра, щяха да я подстрижат — нещо, което желаеше, но същевременно изпитваше ужас от него. Беше висока и с едър кокал, подвижна като жребче, хубава и с постоянно розови бузи.
— Октавус, навън е чудно лято, ако случайно искаш да знаеш.
Постави чинията на писалището. Понякога той дори не докосваше храната, но Мери знаеше, че обича бекон. Октавус остави перото и започва да нагъва хляба и месото.
— Знаеш ли защо получаваш бекон днес? — попита тя.
Той продължи да яде, без да вдига очи от чинията.
— Защото днес е рожденият ти ден! — възкликна Мери. — Ставаш на осемнайсет години! Ако искаш днес хубаво да си починеш, да оставиш перото и да излезеш на слънце, ще им кажа. Със сигурност ще те пуснат.
Октавус омете храната и веднага се зае отново с писане. Пръстите му оставяха мазни петна по пергамента. През двете години, в които се бе грижила за него, Мери проявяваше все по-голям интерес към момчето. Въобразяваше си, че някой ден именно тя ще успее да развърже езика му и да го накара да сподели тайните си. И беше убедена, че осемнадесетият му рожден ден е нещо важно, сякаш пълнолетието можеше да развали магията и да позволи на този странно красив младеж да влезе в братството на мъжете.
— Дори не знаеше, че имаш рожден ден, нали? — обезсърчено рече тя. И го подразни: — Седми юли. Всеки знае кога си роден, защото си специален, нали?
Бръкна под ленената си риза и извади скритото там вързопче. Беше с големината на ябълка, увито в парче плат и завързано с тънка кожена връв.
— Имам подарък за теб, Октавус — напевно рече тя.
Застана зад него и се пресегна, за да сложи вързопчето върху страницата, с което го накара да спре. Октавус се загледа в него със същия празен поглед, с който гледаше всичко останало.
— Развий го — каза му тя.
Той продължаваше да се взира.
— Добре де, аз ще го направя вместо теб!
Наведе се през гърба му, обхвана тънкото му тяло с яките си ръце и започна да развързва пакета. Вътре имаше кръгла златиста питка, която бе изцапала плата със сладка лепкава маса.
— Виж! Медена пита! Аз я направих, специално за теб!
Беше все така притисната в него.
Може би той усети стегнатите й малки гърди през тънката си риза. Или топлия допир на ръката й по бузата си. Може би бе надушил женския мускус на узряващото й тяло или пък топлия дъх от устата й, докато говореше.
Пусна перото и ръката му падна в скута му. Дишаше тежко и сякаш се беше разтревожил от нещо. Уплашена, Мери отстъпи няколко крачки назад.
Не разбираше какво прави Октавус — тупаше се, сякаш го е ужилила пчела. От устните му се изтръгнаха тихи животински звуци.
Внезапно той стана и се обърна. Мери ахна и краката й омекнаха.
Панталоните му бяха разкопчани и ръката му държеше огромен възбуден член, по-розов от всяка друга част от тялото му.
Хвърли се към нея, като се спъваше в гамашите си, и хвана гърдите й с дългите си изящни пръсти, подобни на лепкави пипала.
Двамата паднаха на пръстения под.
Мери бе далеч по-силна от Октавус, но шокът я бе направил слаба като коте. Той инстинктивно дръпна ризата й нагоре и оголи белите й бедра. Намести се между краката й и задвижи бързо таза си. Главата му бе провесена през рамото й, притискаше чело в земята. Издаваше тихи свистящи звуци. Мери беше земно момиче. Знаеше какво й се случва.
— Мили Боже, имай милост! — закрещя тя.
Когато ибериецът Хосе чу писъците и се втурна надолу по стълбите от главната зала, Мери вече седеше облегната на стената с окървавена риза и тихо плачеше, а Октавус седеше зад писалището си със свалени панталони и перото му продължаваше да лети по страницата.
15 юли 2009 г.
Ню Йорк
Беше лепкав и горещ, влажен следобед, а излъчваната от паважа жега бе сякаш пратено от ада мъчение. Нюйоркчани вървяха по нажежените тротоари с омекнали подметки и натежали от усилията крайници. Ризата на Уил бе прилепнала към гърдите му, докато мъкнеше двата тежки плика напитки за партито.
Отвори си бира, включи котлона и наряза лук, докато тиганът за сос се сгорещи. Цвъртенето на лука и сладкият дим, изпълващ кухненския бокс, му доставяха удоволствие. От доста време не бе помирисвал домашно приготвена храна и не си спомняше кога за последен път беше използвал печката. Може би от ерата на Дженифър, но всичко от връзката с нея вече бе забулено в мъгла.