Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Телешкото тъкмо придобиваше хубав кафяв цвят, когато на вратата се позвъни. Нанси носеше ябълков пай и покрита с водни капчици кофичка замразен йогурт. Изглеждаше отпусната и спокойна в тесните си джинси и късата блуза без ръкави.
Уил също изглеждаше отпуснат и тя го забеляза. Лицето му бе по-спокойно от обичайното, челюстта му не бе така силно стисната, в раменете не се чувстваше напрежение. Ухили й се.
— Изглеждаш щастлив — каза тя малко учудено.
Той взе торбата й и спонтанно се наведе да я целуне по бузата. Жестът изненада и двамата.
Уил бързо отстъпи крачка назад, а тя се изчерви и се опита да излезе от положението, като вдъхна пикантния аромат на кимион и чили и пусна някаква шега относно неподозираните му кулинарни умения. Докато той бъркаше соса, Нанси се зае да подреди масата.
— Взе ли й нещо? — попита го тя.
Той се поколеба и мислите му явно забоксуваха.
— Не — отвърна най-сетне. — Трябваше ли?
— Да!
— Но какво?
— Откъде да знам! Ти си баща й.
Той замълча и настроението му явно помръкна.
— Ще изтичам да взема цветя — предложи тя.
— Благодаря — рече Уил и кимна замислено. — Тя обича цветя.
Беше предположение — имаше спомен за малко дете с букет свежо набрани маргаритки в малката си ръчичка.
— Сигурен съм, че обича цветя.
Последните няколко седмици бяха неблагодарни. Доказателствата за по-сериозно обвинение срещу Луис Камачо се разпаднаха на прах, оставяйки подозрението само за едно убийство. Колкото и да се мъчеха, не можеха да открият нито един друг случай, който да му бъде приписан; всъщност, не можеха да се доберат до нищо. Проучиха го най-подробно, възстановиха всеки ден от живота му през последните три месеца. Луис работеше редовно и надеждно, летеше до Лас Вегас и обратно по два-три пъти седмично. Беше в общи линии домашар и прекарваше повечето от нощите си в Ню Йорк в дома на любовника си. Същевременно обаче имаше инстинктите на котарак и се мотаеше из клубове и гей барове, когато партньорът му бе уморен или зает с нещо друго. Джон Пепърдайн бе моногамен и не толкова активен, а сексуалната енергия на Луис Камачо буквално го изгаряше. Нямаше никакво съмнение, че пламенният му темперамент е довел до убийство, но по всичко изглеждаше, че Джон е единствената му жертва.
И убийствата бяха спрели — добра новина за всеки, който все още дишаше, но лоша за разследването, на което не му оставаше друго, освен да предъвква едни и същи стари улики. А ето че един ден Уил бе споходен от момент на просветление, така да се каже. Ами ако Джон Пепърдайн е бил нарочен за девета жертва на Убиеца на Апокалипсиса, но Луис Камачо го е убил преди него, заслепен просто от страстта си?
Може би връзката на Луис с Лас Вегас беше класическо отвличане на вниманието. Ами ако през онзи ден истинският Убиец на Апокалипсиса е бил в Сити Айлънд, от другата страна на полицейската лента и е наблюдавал смаяно как някой друг вече е извършил престъплението? Ами ако след това се е покрил, за да оплете властите, да ги остави да се чудят, да посее семената на объркването и чувството за безсилие?
Уил прати призовки на новинарските екипи, които са били на Минифорд Авеню през онази кървава вечер, и в течение на няколко дни двамата с Нанси преглеждаха километри заснети ленти и стотици цифрови изображения в опит да открият друг смугъл мъж със среден ръст и телосложение, спотайващ се някъде около местопрестъплението. Останаха с празни ръце, но Уил си помисли, че хипотезата му все пак е жизнеспособна.
Днешното празненство беше добре дошъл отдих от всичко това. Уил изсипа консерва „Ънкъл Бенс“ във врящата вода и си отвори поредната бира. На вратата отново се позвъни. Надяваше се да е Нанси с цветята и наистина се оказа тя, но в компанията на Лора. Двете бъбреха щастливо като стари приятелки. Зад тях стоеше млад мъж — висок, слаб като хрътка, с живи интелигентни очи и гъста, къдрава кафява коса.
Уил грабна букета от партньора си и стеснително го подаде на Лора.
— Честит празник, дечко.
— Не трябваше да го правиш — пошегува се Лора.
— И не го направих — побърза да отговори той.
— Татко, това е Грег.
Двамата мъже си стиснаха ръцете, сякаш проверяваха кой е по-силен.
— Приятно ми е да се запознаем, сър.