Пирамидата на бог Слънце

— Ще го имате в най-скоро време. Вердоха не успя в покушението и, както предполагам, няма да мине много, ще яхне коня, за да натовари с нова мисия онзи, който трябваше да изпълни убийството. Аз възнамерявам да го наблюдавам. Вие ще ме придружите, защото по тоя начин ще имате най-добрата възможност да се убедите в истинността на моите твърдения. Пригответе се за една скорошна разходка с кон, но без някой да забележи!

Лейтенантът трябваше да се примири и временно се отдалечи. Стернау не се излъга в предположенията си, защото едва медикът се бе отстранил, Вердоха напусна хасиендата на кон, ала не сам — беше поканил лейтенант Пардеро да го придружи, тъй като имаше да говори с него.

Пардеро беше истински мексиканец — с леко сърце, пламенен, изцяло робуващ на своите желания и страсти. Беше беден, но не искаше да остава такъв — състоянието за него изглежда бе единственото средство за задоволяване на потребностите. Никой способ не бе осъдителен за него, стига само да забогатееше, ала за съжаление досега все още не бе имал успех. Нищо друго не бе постигнал освен дългове и главният му кредитор бе капитанът, от когото бе изгубил на комар големи суми. Ето от какво искаше да се възползва Вердоха. Той се нуждаеше от съюзник и никой друг не пасваше по-добре за тая цел от Пардеро. Поради това го помъкна със себе си при сегашната езда, за да го спечели за своята кауза.

Вердоха знаеше, че неговите помагачи са пленени: Не можеше да проумее как е узнал Стернау замисъла и сега искаше да пъхне под камъка втора бележка за убиеца, с която отново му определяше среща в полунощ. Но той не яздеше директно към местността, в която се намираше камъкът. Знаеше, че е наблюдаван от Стернау и направи още по-голяма обиколка от вчерашната.

— Защо чак утре ще потеглим за Монклова? — попита Пардеро по пътя. — Според указанията трябва да възсядаме веднага.

— С теб тепърва имаме да уреждаме тук едно-друго — обясни Вердоха.

— С мен? — възкликна изненадано Пардеро.

— Да. Или искаш да оставиш ненаказан Стернау, който ти раздроби ръката?

— Ах, да можех да го пипна! — изскърца със зъби лейтенантът.

— Това ще сторим. Да се съюзим, лейтенант.

Вердоха протегна на Пардеро лявата си ръка.

— На драго сърце! — извика онзи, като също сключи споразумението с лявата ръка. — Но как?

— Остави аз да се погрижа! Впрочем имам и други планове, които ще донесат изгода не само за мен, ами и за теб.

— Надявам се да ги узная!

— Хм, те са с щекотлив характер, а аз не знам дали мога да разчитам на мълчанието ти при каквито и да е обстоятелства.

— Съвсем сигурно! Заклевам се!

— Е, добре, ще ти повярвам. Какво смяташ за обвинението, което днес Стернау повдигна срещу мен?