Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Ирис се извърна към майка си, защото разговорът започна да й
става интересен.
- А татко - ти никога ли не си го обичала?
- Колко идиотски въпрос! Той беше мой съпруг, ние не си задавахме подобни въпроси. Омъжвахме се, живеехме заедно, не беше весело, но нямаше и за какво толкова да страдаме.
Ирис не си спомняше някога да е чувала родителите й да се смеят. Татко й се смееше самичък на остроумията, които измисляше. Беше особняк. Не заемаше никакво място, не се натрапваше, не беше приказлив, умря така, както живя: тихо и кротко.
- Във всеки случай - продължи Анриет - любовта е примамка за глупаците, измислена е, за да се харчат книгите, вестниците, билетите за кино. Всъщност тя е всичко друго, но не и романтична.
Ирис си прозя:
- Май е трябвало да се замислиш, преди да ни раждаш... Сега е малко кьсно, не намираш ли?
- Колкото до секса, който толкова ви вълнува, по-добре да не отваряме дума за него... Отвратително наказание, което се насилваме да понесем, за да задоволим мъжа, дето се гърчи отгоре ни.
- Става все по-интересно, давай. Ако целта ти е да ме накараш да се върна в болницата, си избрала най-правилния подход!
- Не ми казвай, че излизаш от клиниката, за да се влюбиш. Правиш го, за да заемеш отново мястото си в обществото, да се прибереш у дома, да се върнеш при мъжа си и сина си...
- При банковата си сметка и да я деля с теб! Ясно, разбрах. Опасявам се, че ще те разочаровам.
- Няма да те оставя да се сринеш в отчаянието. Прекалено лесно е да се огънеш! Ще се наложи да се вземеш в ръце, момичето ми! Разчитай на мен!
На устните на Ирис се изписа усмивка на кротко разочарование и тя извърна лице, красиво и тъжно, към улицата. Защо всички толкова искат от нея да се вълнува, да се мята насам-натам? Лекуващият лекар й беше намерил учител по гимнастика, който щеше да я посещава у дома, за да й помогне да се „включи отново в тялото си“. Какъв отвратителен език! Сякаш съм удължител, който да включат в контакта. Лекарят беше млад. Висок, кротък, с кестенява коса, с кръгли като топчета кафяви очи, с брада на меланхоличен бард. Точен и открит, за когото сме сигурни, че ще ни спести страданието. Обръщаше се към нея с „госпожо Дюпен“, а тя към него с „доктор Дюгаои“. Тя четеше в очите му точната диагноза, която той поставяше в момента, едва ли не виждаше наименованията на лекарствата, които възнамеряваше да й предпише. Нейният чар не му въздействаше. Преди да постъпя в тази дискретна клиника, все още ме харесваха. Мъжките погледи не минаваха през мен, както погледът на доктор Дюпюи. Майка ми е права, трябва да се стегна.
Ще послъгвам леко, ще се изкарвам по-млада с пет години и ще запълвам лъжите с ботокс.
Тя бръкна в чантата си за пудриерата и я отвори да се огледа. Видя насреща си две големи и строги сини петна. Очите ми! Те ми останаха! Те ще са моето спасение! Очите не остаряват.
- Хубаво е да си навън! - заяви Ирис, успокоена, че красотата й не я беше изоставила.
След което отново извърна глава към улицата, залята от дъжда.
- Каква грозотия! Как може да живеят хора в тези клетки? Ясно ми е защо предизвикват пожари. Натъпкват хората в зайчарници и после се правят на учудени, когато те се разгневят...
- Добре си помисли. Ако не искаш да свършиш в един от тези многоетажни блокове, имаш интерес да се позакръглиш и да си върнеш мъжа. В противен случай ще се принудиш да откриеш тайното очарование на живота в предградията...
Ирис се усмихна уморено. Повече не отвори уста и извърна лице към стъклото на колата.
Никак не й хареса забележката ми, каза си Анриет, поглеждайки скришом упоритата физиономия на по-голямата си дъщеря. Всеки път, щом се сблъска с неприятната действителност, Ирис прави опит да я избегне. Никога не я посреща открито. Въображението винаги я пренася другаде. В идеален свят с магическа пръчица, която решава всички проблеми, изглажда всички трудности. Нежен и деликатен свят, в който от нея не се иска нищо друго, освен да се изявява. Готова е да слуша всякакви шарлатани, които искат да й продадат безбрежно щастие, без тя да положи и грам усилие. Готова е да се отдаде на господаря, който ще я удовлетвори, бил той Ботокс или Бог. Би могла да стане монахиня, да се затвори в манастир, само да не искат от нея да се бори. Тя, която дава вид на силна личност, всъщност;се крепи на някаква жалка лъскава илюзия. Готова е на всичко, само да не нацапа ръцете си с грубата действителност. Независимо от всичко ще й се наложи да се поразмърда. Филип няма да се остави да бъде впримчен лесно. Каква странна жена. Дарява те с блестящата си усмивка, докосва те с изумителните си сини очи, но всъщност не те вижда. Усмивката, очите не излъчват топлина, не изразяват интерес. Тъкмо обратното, тя ги ползва като предпазни екрани. Обаче всички са запленени: толкова е красива. Като си помисля само, че става дума за моята дъщеря! Сякаш съм влюбена в нея. Както Кармен, която я чака вкъщи. Във всеки случай няма аз да платя за таксито. Това возене ще струва майка си и баща си!