Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Колкото и да ми се иска да лежа тук с теб цял следобед, ще се наложи да му помогна с яхтата. - Той се наведе към мен и нежно ме целуна. - В момента изглеждаш невероятно красива, Ана, разрошена и секси. Караш ме да не мога да ти се наситя.
- Усмихна се и се надигна от леглото. Легнах по корем, за да се насладя на гледката.
- И тебе си те бива, капитане. - Мляснах с устни и той се ухили.
Гледах го как се облича. Човека, който току-що отново ме беше любил толкова нежно. Не можех да повярвам на късмета си. Не можех да повярвам, че е мой. Той седна до мен, за да си обуе обувките.
- Капитан, а? - попита иронично. - Е, аз съм господар на тази яхта.
Наклоних глава настрани.
- Вие сте господар на сърцето ми, господин Грей. - „И на тялото ми... и на душата ми“.
Той невярващо поклати глава и се наведе да ме целуне.
- Ще се кача на палубата. В банята има душ, ако искаш. Имаш ли нужда от нещо друго? Нещо за пиене?
Можех само да му се усмихна. Това същият човек ли беше? Същият господин Петдесет нюанса?!
- Какво има? - попита Крисчън в отговор на глупавото ми хилене.
-Ти.
- Какво аз?
- Кой си ти и какво си направил с Крисчън?
На устните му се появи тъжна усмивка.
- Той не е много далеч, бебчо - отговори ми тихо и меланхоличните нотки в гласа му моментално ме накараха да съжаля, че съм попитала. Но Крисчън бързо се отърси от това състояние.
- Съвсем скоро ще го видиш, особено ако не се надигнеш - засмя се той. После ме шляпна силно по дупето. Едновременно изскимтях и се засмях.
- Уф, как ме уплаши!
- Виж ти. - Крисчън сбърчи чело. - Защото изпращаш смесени сигнали, Анастейжа. Човек направо не може да върви в крак.
- Наведе се и отново ме целуна. - До скоро, бебчо. - И с ослепителна усмивка се изправи и ме остави насаме с обърканите ми мисли.
Когато излязох, Мак вече се беше върнал от острова, но още щом отворих вратата на каюткомпанията, изчезна на горната палуба. Крисчън разговаряше по блакберито си. „С кого приказва?“
- зачудих се. Той се приближи, притегли ме към себе си и ме целуна по косата.
- Чудесна новина... добре. Да... Така ли? Противопожарното стълбище?... Ясно... Да, довечера.
Натисна клавиша за прекратяване на разговора и в този момент ме сепна ревът на двигателите. Мак сигурно беше в рубката над нас.
- Време е да се връщаме - каза Крисчън и пак ме целуна, докато завързваше ремъците на спасителната ми жилетка.
Слънцето се спускаше в небето зад нас. Плавахме обратно към пристанището и аз размишлявах за този прекрасен следобед. Под грижливите търпеливи напътствия на Крисчън бях свила грота, кливера и спинакера и се бях научила да връзвам рифов, седлови и прав възел. По време на урока устните му постоянно потръпваха.
- Някой ден може и да те завържа - измърморих свадливо.
Той се усмихна весело.
- Първо ще трябва да ме хванете, госпожице Стийл.
Думите му ми припомниха гоненицата в апартамента, възбудата и накрая ужасните последици. Намръщих се и потреперих. След това го бях напуснала.
Щях ли да го изоставя пак, след като ми беше признал, че ме обича? Вгледах се в ясните му сиви очи. Можех ли изобщо да го изоставя - каквото и да направеше с мен? Можех ли да го предам така? Не. Едва ли.
Беше ми показал подробно тази красива яхта, беше ми обяснил всички новаторски дизайни и технологии, както и висококачествените материали, използвани при построяването й. Спомних си интервюто, когато го видях за пръв път - още тогава забелязах увлечението му по корабите. Мислех, че обича само океанските товарни кораби, които строеше неговата компания - а не аеродинамичните супер секси катамарани.
И естествено, беше ме любил - сладостно, без да бърза. Поклатих глава, като си спомних тялото си, извиващо се и тръпнещо от желание под вещите му ръце. Бях сигурна, че е невероятен любовник - макар че, разбира се, нямах база за сравнение. Ала Кейт щеше да е по-възторжена, ако винаги е било така - не бе в стила й да крие подробностите.
Но докога Крисчън щеше да се задоволява с това? Просто не знаех и тази мисъл ме смущаваше.
Сега той седеше, а аз бях в сигурния кръг на прегръдката му -сякаш часове наред, в спокойно ведро мълчание, докато „Грейс“ все повече наближаваше Сиатъл. Държах руля и Крисчън час по час ме караше да правя промени в курса.
- Поезията на мореплаването е стара като света - прошепна в ухото ми.
- Това ми звучи като цитат.
Усетих, че се усмихва.
- Да, цитат е. От Антоан дьо Сент Екзюпери.
- О... Обожавам „Малкият принц“.
- И аз.
Когато Крисчън, все още поставил длани върху ръцете ми, вкара яхтата в пристанището, вече се свечеряваще. На яхтите блещукаха светлини и се отразяваха в тъмната вода, но още не беше тъмно - благоуханна светла привечер, увертюра към разкошен залез.