Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
На кея се събра тълпа, докато Крисчън бавно обръщаше „Грейс“ в сравнително тясното пространство. Направи го с лекота и пристана на същото място, откъдето бяхме потеглили. Мак скочи на кея и завърза яхтата за кнехта.
- Добре дошла - каза Крисчън.
- Благодаря - отвърнах. - Прекарах си идеално.
Той се ухили.
- И на мен така ми се стори. Няма да е зле да изкараш един курс по ветроходство, за да можем да излизаме за по няколко дни само двамата.
- С удоволствие. Така ще можем да опитаме спалнята пак... и после пак.
Крисчън се наведе и ме целуна под ухото.
- Хмм... Нямам търпение, Анастейжа - прошепна и цялата настръхнах от гласа му.
Как го правеше това?
- Хайде, апартаментът е чист. Можем да се върнем.
- А багажът ни в хотела?
- Тейлър вече го е прибрал.
„О! Кога?“
- Днес, след като с хората си претърси „Грейс“ - отговори Крисчън на неизречения ми въпрос.
- Този нещастник изобщо спи ли?
- Спи. - Той озадачено повдигна вежди. - Просто си върши работата, Анастейжа, и много го бива. Джейсън е истинска находка.
- Кой Джейсън?
- Джейсън Тейлър.
Мислех, че Тейлър е малкото му име. Джейсън. Подхождаше му - солидно, надеждно. Кой знае защо, ме накара да се усмихна.
- Много държиш на Тейлър. - Крисчън ме погледна замислено.
- Да, държа. - Въпросът му ме смути. Той се намръщи. - Но не ме привлича, ако на това се мръщиш. Престани.
Крисчън се намуси.
„Божичко, понякога е като дете“.
- Мисля, че Тейлър се грижи много добре за теб. Затова го харесвам. Струва ми се любезен, сигурен и верен. Прилича ми на добродушен чичко.
- Чичко ли?
-Да.
- Добре, нека е чичко.
Засмях се.
- О, Крисчън, кога най-после ще пораснеш?
Той ме зяпна с отворена уста, изненадан от изблика ми, но после се намръщи, сякаш размишляваше над въпроса ми. Накрая каза:
- Опитвам се.
- Личи си, че полагаш огромни усилия - казах и извъртях очи.
- Само какви спомени събуждаш в мен, когато ми се блещиш така, Анастейжа! - засмя се Крисчън.
Аз също се засмях.
- Е, ако слушкаш, може да поосвежим някой от тези спомени.
По устните му плъзна весела усмивка.
- Да слушкам ли? - Повдигна вежди. - Наистина, госпожице Стийл, какво ви кара да смятате, че искам да ги освежавам?
- Може би грейналите ти като коледна елха очи, когато го казах.
- Вече ме познаваш наистина добре - иронично отвърна Крисчън.
- Бих искала да те опозная повече.
Той се усмихна.
- И аз теб, Анастейжа.
- Благодаря, Мак. - Крисчън се ръкува с Макконъл и слезе на кея.
- За мен винаги е огромно удоволствие, господин Грей. Довиждане, Ана, радвам се, че се запознахме.
Срамежливо стиснах ръката му. Сто на сто знаеше какво сме правили на яхтата с Крисчън, докато той беше на острова.
- Приятен ден, Мак, и ти благодаря.
Той ми се ухили и ми намигна, което ме накара да се изчервя. Крисчън ме хвана за ръка и тръгнахме по кея към крайбрежната алея.
- Откъде е Мак? - полюбопитетвах, като си мислех за акцента му.
- От Ирландия... Северна Ирландия.
- Приятел ли ти е?
- Мак ли? Той работи при мен. Помогна в построяването на „Грейс“.
- Имаш ли много приятели?
Той се намръщи.
- Не особено. С моята работа... не завързвам приятелства. Само... - Млъкна и се намръщи още повече. Разбрах, че за малко да спомене госпожа Робинсън.
- Гладна ли си? - опита се да смени темата той.
Кимнах. Наистина бях изгладняла.
- Ще вечеряме там, където оставих колата. Хайде.
Отидохме в едно малко италианско заведение, „Бийс“. Напомни ми за ресторантчето в Портланд - няколко маси и сепа-рета, свежа и модерна обстановка, огромна черно-бяла снимка на фиеста от началото на XX век.
Настанихме се в едно от сепаретата и проучихме менюто, докато пиехме възхитително леко фраскати. Когато си избрах и вдигнах очи от менюто, видях, че Крисчън ме гледа замислено.
- Какво има? - попитах.
- Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Разходката на открито ти се отразява добре.
Изчервих се.
- Чувствам се доста изгоряла от комбинацията слънце плюс вятър, да ти кажа честно. Обаче си прекарах страхотно. Идеално. Благодаря ти.
Той се усмихна.
- Удоволствието е мое.
- Може ли да те попитам нещо?
- Каквото поискаш, Анастейжа. Знаеш го. - Крисчън наклони глава настрани. Изглеждаше възхитително.
- Явно нямаш много приятели. Защо?
Той сви рамене и се намръщи.
- Казах ти, нямам време. Имам сътрудници - въпреки че това е различно, струва ми се. Имам семейство. И толкова. Освен Елена.