Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
беше добре. Би нападнал всеки, за да защити единствената си книга, дори и жена, и не се срамуваше от това. Според законите на баща му
никой в лагера не беше защитен и Ви беше напълно сигурен, че тя би
използвала видяното за собствена облага, стига да можеше. Това беше
единственият начин.
Вишъс напусна пещерата през един от тунелите, водещи навън към
планината, и забърза към къпиновите храсталаци. Зимата наближаваше
бързо и студът правеше въздуха плътен. Чу наблизо реката и беше
жаден, но остана скрит, докато пълзеше по покрития с борови иглички
хълм. Винаги стоеше далече от водата, когато излизаше, не само защото
се боеше от наказание, но и състоянието му на претранс не му даваше
шансове за равностойна борба, ако насреща му излезеше вампир, човек
или животно.
В началото на всяка нощ претрансите се опитваха да напълнят
празните си стомаси около реката и той долови шума от риболова им.
Момчетата се бяха разположили в широката част на потока, където се
образуваше нещо като малко езеро. Той ги избегна и се насочи към един
по-отдалечен участък.
Извади от кожената си торба парче тънка връв, на чийто край бяха
завързани кука и сребърна тежест. Хвърли недодяланата си въдица във
водата и почувства, че въжето се опъна. Седна на един камък, върза
канапа за парче дърво и го стисна между дланите си.
Чакането му беше безразлично, не беше нито бреме, нито
удоволствие, и когато чу разправия надолу по реката, не обърна
внимание. Схватките бяха ежедневие в лагера и той знаеше защо се
карат останалите претранси. Само защото си уловил риба, не значеше, че можеш да я задържиш за себе си.
Взираше се в забързания поток, когато усети нещо странно на врата
си. Сякаш някой го беше потупал отзад.
Скочи и изпусна въдицата си на земята, но зад него нямаше никой.
Подуши въздуха, огледа дърветата наоколо. Нищо.
Наведе се да хване отново въдицата си, но парчето дърво отскочи и
падна в реката. Риба беше клъвнала примамката. Ви се втурна да я
задържи, но само успя да види как изчезва във водата. Затича се от
камък на камък, следвайки я все по-далече и по-далече надолу по реката.
Това доведе до срещата му с другия.
Претрансът, когото беше пребил с книгата си, вървеше покрай
потока с пъстърва в ръка, която, ако се съдеше по хищническото му
задоволство, несъмнено беше откраднал от друг. Точно когато зърна Ви, въдицата на Ви с улова му на нея мина покрай него и той спря. С
триумфален възглас тикна мятащата се риба в джоба си и хукна след
тази на Ви, въпреки че това го поведе обратно към преследвачите му.
Може би заради репутацията на Ви другите момчета се дръпнаха от
пътя му, когато той се запъти след претранса. Групата изостави
гонитбата и се превърна в подтичващи наоколо зрители.
Другият претранс беше по-бърз от Ви, скачайки небрежно от камък
на камък, докато Ви беше по-внимателен. Кожените подметки на
масивните му ботуши бяха мокри, а мъхът, растящ по скалите —хлъзгав. Въпреки че жертвата му набираше преднина, той се бавеше, за
да подбере къде да стъпи.
Когато стигна до уширението на потока, където останалите бяха
ловили, претрансът скочи върху един камък и се протегна за висящата на
куката на Ви риба. Но щом посегна да хване пръчката, за която беше
завързан канапът, загуби равновесие… и кракът му се изпързаля изпод
него.
Понесе се с главата надолу бавно и грациозно като перо. Звукът от
удара на главата му в камъните, лежащи само на сантиметри под
повърхността на водата, беше силен като пукотът от пречупено парче
дърво и когато тялото му се отпусна, самоделната въдица се понесе
бързо напред.
Ви се приближи към момчето, припомнил си видението, което беше
имал. Оказа се очевидно погрешно. Не беше умрял на върха на планината
с лице, огряно от слънцето, и коси, разрошени от вятъра. Умря тук и
сега в прегръдките на реката.
Това беше поне малко облекчение.
Вишъс се загледа в тялото, отнесено от течението към спокойното
езеро. Точно преди да потъне, то се обърна с лицето нагоре.
От неподвижните устни се отделиха мехурчета и се отправиха към
повърхността, за да уловят лунната светлина. Ви се удиви от смъртта.
Наставаше такъв покой, веднъж щом тя настъпеше. Каквито и
разправии и действия да бяха предизвикали отпътуването на душата към
вечността, това, което следваше, напомняше тихата монотонност на
падащ сняг.
Без да се замисли, пъхна дясната си ръка в ледената вода. Изведнъж
по повърхността на езерото се разстла блясък, излъчващ се от дланта