Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Крясъци откъм края на натъжената тълпа привлякоха вниманието ни, обърнахме се и видяхме, че един от отрядите по издирване си пробиваше път към Касим Али. Жена от отряда носеше бебе, спасено сред тлеещите развалини. Прабакер ми преведе развълнуваните викове и разговори. Три съседни колиби бяха рухнали в пламъците и затрупали едно семейство. Поради поредната необяснима прищявка на огъня родителите на детето бяха загинали от задушаване, ала бебето, момиченце, бе оцеляло. Лицето и тялото му бяха недокоснати, но краката му бяха много изгорели. Нещо беше паднало върху бедрата му и сега те бяха черни и изранени. Детето виеше от болка и ужас.
— Кажи им да дойдат с нас! — изкрещях на Прабакер. — Заведи ме обратно в колибата ми и им кажи да дойдат с нас. Имам лекарство и бинтове!
Прабакер много пъти беше виждал голямата внушителна аптечка. Знаеше, че вътре има бинтове, мехлеми и кремове, разтвори за дезинфекция, тампони, сонди и най-различни хирургически инструменти. Той веднага схвана за какво му говоря и извика нещо на Касим Али и останалите. Чух да повтарят няколко пъти думите лекарство и доктор. После той ме стисна за ръкава и ме повлече с него на бегом към колибата.
Отворих аптечката пред колибата си и намазах дебело краката на бебето с обезболяващ крем. Подейства почти незабавно. То се успокои, захленчи тихичко и се сгуши в прегръдките на спасителката си.
— Доктор… доктор… доктор… — повтаряха навсякъде около мен.
След като слънцето потъна в Арабско море, Касим Али нареди да донесат лампи и дългата бомбайска вечер най-сетне премина в топла звездна нощ. На трепкащите жълти пламъчета на лампите ние лекувахме ранените обитатели на коптора. Моята аптечка беше основата на нашата малка клиника на открито. Джони Пурата и Прабакер ми бяха преводачи и медицински работници. Най-често се срещаха изгаряния, порязвания и дълбоки рани, но много хора бяха пострадали и от вдишания дим.
Касим Али Хюсеин ни наблюдава за кратко, а после отиде да надзирава строежа на заслоните, разделянето на остатъка от водните запаси, приготвянето на храната и десетки други задачи, които щяха да запълнят нощта и утрото, и още по-късно. До мен се появи чаша чай. Направи го и го донесе съседката ми Радха. Това бе първото нещо, което сложих в уста в коптора — по-хубав чай не бях вкусвал през живота си. Час по-късно тя накара мъжа си и още двама младежи да ме отмъкнат от ранените, за да вечерям с роти, ориз и бхаджи. Зеленчуците с къри бяха вкусни и с много подправки и аз лъснах чинията си с последния залък роти.
И отново, часове по-късно след полунощ, съпругът на Радха Джитендра ме дръпна за лакътя и ме завлече в колибата ми, където на голата земя бе постлана ръчно плетена завивка. Без да се съпротивлявам, аз рухнах върху нея. Така преспах за пръв път в коптора.
Седем часа по-късно — часове, отлетели като минути — се събудих и видях увисналото във въздуха лице на Прабакер. Примигах, присвих очи и разбрах, че е приклекнал на пръсти, подпрял лакти на колене и обгърнал лицето си в шепи. Джони Пурата клечеше отляво до него, а Джитендра — отдясно.
— Добро утро, Линбаба! — поздрави ме той весело, щом го погледнах в очите. — Твойто хъркане баснословно! Толкова силно! Все едно в тая колиба има вол, Джони каза.
Джони кимна, а Джитендра заклати глава.
— Старата Сарабай има първа класа лекарство за хъркане — уведоми ме Прабакер. — Тя взема една много остра пръчка бамбук, горе-долу колкото пръста ми, и я пъхва вътре в носа ти. След това вече няма хъркане! Бас! Калаасс!
Седнах на одеялото и се протегнах, за да поотпусна схваналите се рамене и крака. Лицето и очите още ме смъдяха от огъня, усещах полепналите в косите ми сажди. Копията на утринните лъчи пробиваха през дупките в стените на колибата.
— Какво правиш, Прабу? — попитах раздразнено. — От колко време ме гледаш как спя?
— Не много време, Лин. Само от половин час, някъде толкова.
— Това не е учтиво, да знаеш — измърморих. — Не е хубаво да гледаш хората, докато спят.
— Извинявай, Лин — каза той тихо. — В тази Индия ние можем да гледаме всеки как спи по всички времена. И ние казваме, че лицето, което докато спи, е приятелят на света.
— Твоето лице е толкова добро, когато спиш, Лин — додаде Джони Пурата. — Много се изненадах.
— Не мога да ви обясня какво значи това за мен, момчета. Да очаквам ли, че ще ви заварвам в колибата всяка сутрин, когато се събудя?