Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Когато се връщах през двора на храма, гълъбите пърхаха над главата ми. В дома забелязах следи от вчерашната погребална вечеря. Подът беше изцапан с вино, а наоколо се виждаха парчета от строшени купи. Покрусен от мъката си, Микон все още спеше дълбок сън и аз не се опитах да го будя. Танаквил обаче беше станала и безропотно се подчиняваше на зъболечителя, който й слагаше новите зъби. От венците й течеше кръв и тя ги плакнеше от време на време с чаша вино. Караше майстора да не се бави, а да действа по-бързо и по-смело. Той от своя страна се възхищаваше на смелостта и издръжливостта й. Когато челюстта беше закрепена на мястото й, той намаза кървящите венци с билкова отвара и получи платата си за труда. Макар че тя не беше никак малка, зъболечителят реши да заработи още и взе да предлага на Танаквил средства за почистване на зъбите, помади за лице и багрила за клепачите.
Щом си отиде, аз хванах нетърпеливо Танаквил за раменете и казах:
— Да поговорим като зрели хора. Знам, че са ти известни тайните на богинята от Ерикс, но и аз имам сила, за която дори не подозираш. Спомни си какво се случи с Аура, когато я докоснах. Тъй че отговори ми, коя е жената, в чийто облик се явява богинята?
Уплашена, Танаквил зашепна, като се оглеждаше наоколо:
— Говори по-тихо, макар да не разбирам за какво става дума.
— Тя е човек от плът и кръв — продължих аз. — А що се отнася до плътта, бих разказал някои неща на Дорией, за да го накарам да се отвърне от теб независимо от новите ти зъби! Така че бъди откровена с мен и сподели всичко, което знаеш.
Тя помисли и каза:
— Нека си останем приятели, Турмс. Ще ти помогна в каквото мога.
— Помогни ми да се срещна отново с жената от храма — поисках аз. — На четири очи и колкото се може по-скоро. Най-добре би било още днес.
— Но това е забранено — възрази Танаквил. — А освен това тя е просто съсъд, който богинята напълва с вино, ако пожелае. Мъжете идват и си отиват, а виното на богинята си остава. Тя е само добре обучена робиня на богинята.
— Всичко това не е важно — прекъснах я аз. — На мен ми е нужен този съсъд, и то ако може съвсем празен, за да мога аз да го напълня със собственото си вино.
Танаквил ме погледна изпитателно с умните си очи и призна, опипвайки новата си челюст:
— Е да, аз съм посветена в тайните, както сам отгатна. Да си кажа правичката, някога заедно с тази жена се шегувахме с мъжете, приспани от богинята. Тя именно внуши на Дорией, че аз съм по-прекрасна от Елена от Троя и че в моите обятия го очакват неземни наслаждения.
— Коя е тя?
— Откъде бих могла да знам? — отвърна Танаквил, вдигайки рамене. — Такива като нея се купуват още от малки момиченца и се възпитават в храмовете. Мисля, че е израсла в Картаген и е обходила много земи, за да се усъвършенства. Храмовете често си разменят подобни изкусни жрици. Но това, че е попаднала в Ерикс, означава, че е достигнала върха като жрица. Обречена е да живее чрез богинята и да вкусва от наслажденията й, докато не се похаби или не полудее. Не мисли за нея, Турмс, не си хаби времето! Та тя е най-долна развратница, най-голямата от всички, които съм срещала някога! Лятно време обича да излиза от храма и разнообразява живота си с моряци, с овчари, с търговци на мулета! Не, не, Турмс, най-добре е да я махнеш от ума си. Макар аз да съм опитна и да съм видяла много, тя е още по-опитна и по-хитра и от мен.
Думите и събудиха някои съмнения у мен, но реших, че говори така, само и само да не трябва да ме среща с Арсиное.
— Танаквил — казах аз, — престани да хитруваш, а по-добре иди и виж как може да се уреди срещата ми с тази жена. В името на богинята — не се опитвай да се измъкнеш!
Словата му уплашиха Танаквил. Като жена познаваше добре нрава на богинята и се уплаши не на шега, че би могла да изпадне в немилост.
— Нека бъде както искаш — въздъхна тя. — Но само при условие, че самата тя има желание да се срещне с теб посред бял ден. А това никак не ми се вярва…
Танаквил се среса, намаза устните си и страните си с червено багрило, сложи си гривни и огърлица и се запъти към храма. Новите й зъби я бяха направили по-самоуверена. Походката й беше горда, а главата й високо вдигната. След някое време се върна заедно с една жена, която аз не можах да разпозная веднага: облечена в дълги и широки финикийски одежди и със слънчобран с дълги ресни над главата си. Двете разговаряха оживено и бързо пресякоха дома, след това терасата и влязоха в градината. При вида им усетих, че ме залива някаква гореща вълна. Танаквил покани гостенката си да седне на една каменна пейка и каза, че ще отиде да се разпореди за вино и за някакво угощение.