Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Някакъв показалец?
със съхранение на кръвни клетки, ембриони и стволови
- Никакъв.
клетки. Центърът се управлява от петима лекари с различ
- Вероятно няма абсолютно никаква връзка - заключи тя.
ни специалности, така че не е възможно да разберем с кого
- Вероятно.
точно си е имал работа. Няколко пъти е ходил и в благотво
- Но няма какво друго да правим, така ли?
рителната организация „Спасете ангелите". Хронологията
-Правим, каквото можем. Бъхтаме си главите с надеждата
е следната: първо разговаря с д-р Шнайдър - четири пъти
да изскочи нещо. Цялата история започва с автомобилна ката
за две седмици. После отива в „КриоХоуп". Това по няка
строфа, станала преди десет години. После нещата се уталож
къв начин ни отвежда към „Спасете ангелите".
ват до мига, в който Рик Колинс разбира, че баща му е болен
- Добре - отвърнах аз. - Можем ли да си определим сре
от хорея. Не знам каква е връзката между двете събития, така
ща с „КриоХоуп"?
че мога само да се върна назад и да проследя пътя им.
- С кого по-точно?
Есперанца кръстоса крака и се заигра с падналата на че
- С някого от лекарите.
лото й къдрица. Тя имаше много тъмна коса, синкавочерна,
- Единият е акушер-гинеколог - забеляза Есперанца. -
от която все увисваше по някой немирен кичур. Щом се
Да му кажа ли да ти вземе натривка от семенна течност?
заиграваше с косата си, значи нещо я тормозеше.
214
215
- Какво има?
Треньор Боби и помощник-треньор Пат.
- Докато те нямаше, аз не се обадих на Али - отвърна тя.
- Какво искат?
Кимнах с глава.
- Няколко пъти те търсиха от полицията в Касълтън.
- И тя не ми се обади, разбра ли?
Казаха да им се обадиш, щом се върнеш. Нали знаеш, че
- Скъсахте, така ли? - попита Есперанца.
мъжът, когото Уин жестоко удари, също е полицай?
- Очевидно.
- Уин ми каза.
- Евтината ми линия ли използва?
- Оперирали са коляното му и сега се възстановява.
- Забравих.
Другият, онзи, който започна боя, притежавал верига же
Есперанца въздъхна:
лезарски магазини. Големите момчета го изхвърлили от
-Добре дошъл в Града на евтинията. Население: само ти.
бизнеса и в момента си изкарва прехраната като управител
- Не. По-подходящо би било да се каже: „Население:
на щанд в търговския център „Бест Бай" в Парамъс.
само аз."
Станах от стола.
- О! Извинявай - каза.
- Добре.
- Няма нищо.
- Добре, но какво?
- Уин ме уведоми, че си търкал чаршафите с Териса.
- Имаме време до срещата с д-р Шнайдър. Да тръгваме
Беше ми на езика да отвърна: „Уин търкаше чаршафите
за магазина.
с Мий", ала се притесних да не би Есперанца да ме разбере
погрешно.
- Не виждам какво общо би могло да има между едното
и другото - забелязах.
- Не би търкал чаршафите с никоя жена, особено след
раздяла с друга, освен ако наистина не си влюбен в нея.
Д В А Й С Е Т И С Е Д М А Г Л А В А
Така че има доста общо.
Върнах се на мястото си.
- И какво от това?
- Ами значи трябва да надуем платната докрай, ако от
Синьото поло на служител в търговския център „Бест
това ще има някаква полза. Но също така трябва и да не се
Бай" се бе опнало на биреното шкембе на треньор Боби.
боим от истината.
Наведен над един телевизионен приемник, той говореше на
- Която е?
мъж и жена от азиатски произход. Огледах го за белези от
- Вероятно Териса е мъртва.
схватката ни, ала не видях такива.
Замълчах.
С мен беше Есперанца. Докато прекосявахме магазина,
- Винаги съм била край теб, когато си губил любими
към нея дотърча мъж, облечен във фланелена риза.
хора - напомни ми Есперанца. - Не ти се отразява добре.
- Извинете - каза той, а лицето му светна като на мом
- Нима някой би го приел?
ченце в коледна утрин. - Но, Боже мой, вие не сте ли Мал
- Прав си. Но ти трябва да се справиш и с допълнител
ката Покахонтас?
ните неща, които ти се случват. А това е тежък товар.
Сдържах усмивката си. Винаги се изненадвам, когато
- Всичко ще се нареди. Нещо друго?
разбера, че все още я помнят. Тя бързо ме погледна и се
- Да - отвърна тя. - Онези двамата, които вие с Уин
обърна към своя обожател.
понатупахте.
- Да, аз съм.
216
217
- Леле! Не мога да повярвам. Леле мале! Толкова се рад
- Да ти се извиня.
вам да ви видя!
Треньор Боби не помръдна. Последваха три секунди
- Благодаря.
мълчание. После: