Величие и падение на куртизанките

Печалби и загуби

— Поя се мноко — каза той, прибирайки се в къщи, — че напрафих колема глупост… О, ние ште си фасфърнем парите…

— Жалко, че коспотин барон се афиширал — отговори добрият германец, който се интересуваше само от външната страна на нещата.

— Та, моята официална липофница трепфа та бъте тостойна са мен — забеляза този финансов Луи XIV.

Уверен, че ще притежава рано или късно Естер, баронът отново стана предишният голям финансист. Той пое така здраво ръководството на делата си, че когато на следния ден го намери в шест часа в кабинета да проверява ценни книжа, касиерът му потри радостно ръце.

— Нема какфо, коспотин паронът напрафил зпезтяване брез позлетната ношт — забеляза той с типична немска усмивка: едновременно хитра и глупава.

Ако богаташите като барон дьо Нюсенжан имат повече възможности от другите хора да пръскат парите си дори и когато се отдават на безумства, възможностите да ги печелят са също повече. Макар че финансовата политика на банкерската къща „Нюсенжан“ е изложена другаде, не ще е излишно да отбележим, че такива огромни богатства не се печелят, изграждат, увеличават и запазват във времена като нашите на търговски, политически и индустриални революции без страхотни загуби на капитали или, ако щете, без налози върху състоянието на отделни лица. В общото земно хранилище се влагат много малко нови ценности. Всяка нова придобивка представлява ново неравенство в общото разпределение на благата. Държавата връща това, което е взела; но вземе ли нещо банката „Нюсенжан“, то си остава нейно. Този Жарнаков удар се изплъзва от обсега на законите поради причината, която щеше да превърне Фридрих II в човек като Жак Колен, тоест в престъпник, ако вместо да печели земи чрез сражения, се бе заловил с контрабанда или с търговия на недвижими имоти. Да принуждаваш европейските страни да сключват заеми с двадесет или десет на сто лихва, да си изкарваш тези двадесет или десет процента от капиталите на гражданите, да глобяваш на едро индустриалците, като изземваш суровините, да подаваш на създателя на някое предприятие въже, за да го държиш над водата, докато си присвоиш задъхващото се негово предприятие, с една дума, всички подобни битки за печалби съставляват върховната политическа линия на парите. Разбира се, за банкера, както и за търговеца, има рискове; но има толкова малко хора в състояние да започнат такива битки, че овцете нямат никакво отношение към тях. Тези големи неща се вършат между овчарите. Затова, тъй като екзекутираните (термин, употребяван в борсовия жаргон) са виновни, че са пожелали да имат големи печалби, обикновено никой не съчувствува на бедите, причинени от комбинациите на хора като Нюсенжан. Един спекулант си бил пръснал черепа, някакъв борсов агент забягнал, някой си нотариус отвлякъл парите на сто семейства (което е по-лошо, отколкото да убиеш човек), един банкер фалирал — всички тези катастрофи се забравят в Париж за няколко месеца и скоро остават под вълните на бурния живот в големия град.