Величие и падение на куртизанките

— Опичам фи, както опичам моята тъштеря… — каза той — и чуфетфам тук (баронът постави ръка на сърцето си), че изкам та фи фиштам само штаслифа.

— Ако искате да си останете за мене само баща, аз също много ще ви обичам, никога няма да ви напусна, а и вие ще видите, че не съм лоша жена, нито съм продажна и интересчийка, както изглеждам сега…

— Фие сте брафили трепни клупости — отвърна баронът — като фсишки красифи шени, тофа е фсишко. Та не кофорим фече са тофа. Нашият санаят е та печелим бари са фас… Патете штаслифа: сакласен съм та бъта като фаш пашта са неколко тена, саштото распирам, че трепфа та звикнеге сас моята шалка вънжност.

— Наистина ли? — извика тя и като стана, скочи на коленете на Нюсенжан, обви ръце около врата му и се притисна до него.

— Изтина — отговори той, опитвайки се да изобрази усмивка на лицето си.

Тя го целуна по челото, повярва в едно невъзможно споразумение: да си остане чиста и пак да вижда Люсиен… Започна да милва банкера така, че у нея отново се появи Ла Торпий. Тя омагьоса стареца, който й обеща да се държи като баща четиридесет дена. Тези четиридесет дни бяха необходими за купуването и обзавеждането на къщата от улица Сен-Жорж. Но щом излезе на улицата и си тръгна за в къщи, баронът си каза: „Аз съм етин клупак!“ И наистина в присъствието на Естер той се превръщаше на дете, но далеч от нея отново навличаше кожата на „риса“, също както картоиграчът се влюбва в девойка на име Анжелик всеки път, когато няма и пукнат грош.

„Полофин милион и оште не поснафам спалнята й, тофна сначи та си мноко клупаф: са штастие никой ништо нема та уснае“ — казваше си баронът след двадесет дни.

Той вземаше хубави решения да свърши с тази жена, която бе купил толкова скъпо; но озовеше ли се пред Естер, през цялото време се стараеше да поправи грубостта от първата им среща. Като измина обаче един месец, каза й:

— Ас не мока та фи бъта фечно пашта.