Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
При думите, „че ще свърши на улицата“, тя скочи и каза:
— На улицата?… Не, по-скоро в Сена…
— В Сена?… А господин Люсиен?… — каза Йороп.
Това единствено слово накара Естер да седне отново в креслото, където тя остана, загледана в една фигура на килима с очи, събрали като във фокус всичките й сълзи. В четири часа барон дьо Нюсенжан намери „своя ангел“, потънал в океан от размисли и решения, океана, по който пътуват женските умове и от който те се връщат с думи, неразбираеми за хора, които са плували сами.
— Расфетрете фашето чело… красафице моя — каза й баронът, като седна до нея. — Фие нема та имате фече тълкофе… ас ште се распера с Ишени и слет етин месец фие ште напузнете тофа шилиште, са та флесете фаф етин малак тфорец… О, какфа хупафа рачишка. Тайте та фитя колко теши. (Естер остави ръката си в неговата, както куче подава лапата си.) Ах, фие тафате ръката си, но не тафате сарцето, а ас опичам сарцето фи…
Това бе казано така искрено, че клетата Естер погледна към стареца с израз на съжаление, който почти го подлуди. Влюбените, както и мъчениците, се чувствуват братя по нещастие! Най-голямо взаиморазбиране съществува между две сходни страдания.
— Горкият човек! — промълви тя. — Той обича.
Чувайки тази дума, чийто смисъл не разбра, баронът побледня, кръвта закипя във вените му и той задиша небесен въздух. Милионерите на неговата възраст заплащат за подобно усещане с толкова злато, колкото жените поискат от тях.
— Опичам фи, както опичам моята тъштеря… — каза той — и чуфетфам тук (баронът постави ръка на сърцето си), че изкам та фи фиштам само штаслифа.
— Ако искате да си останете за мене само баща, аз също много ще ви обичам, никога няма да ви напусна, а и вие ще видите, че не съм лоша жена, нито съм продажна и интересчийка, както изглеждам сега…
— Фие сте брафили трепни клупости — отвърна баронът — като фсишки красифи шени, тофа е фсишко. Та не кофорим фече са тофа. Нашият санаят е та печелим бари са фас… Патете штаслифа: сакласен съм та бъта като фаш пашта са неколко тена, саштото распирам, че трепфа та звикнеге сас моята шалка вънжност.
— Наистина ли? — извика тя и като стана, скочи на коленете на Нюсенжан, обви ръце около врата му и се притисна до него.
— Изтина — отговори той, опитвайки се да изобрази усмивка на лицето си.
Тя го целуна по челото, повярва в едно невъзможно споразумение: да си остане чиста и пак да вижда Люсиен… Започна да милва банкера така, че у нея отново се появи Ла Торпий. Тя омагьоса стареца, който й обеща да се държи като баща четиридесет дена. Тези четиридесет дни бяха необходими за купуването и обзавеждането на къщата от улица Сен-Жорж. Но щом излезе на улицата и си тръгна за в къщи, баронът си каза: „Аз съм етин клупак!“ И наистина в присъствието на Естер той се превръщаше на дете, но далеч от нея отново навличаше кожата на „риса“, също както картоиграчът се влюбва в девойка на име Анжелик всеки път, когато няма и пукнат грош.
„Полофин милион и оште не поснафам спалнята й, тофна сначи та си мноко клупаф: са штастие никой ништо нема та уснае“ — казваше си баронът след двадесет дни.
Той вземаше хубави решения да свърши с тази жена, която бе купил толкова скъпо; но озовеше ли се пред Естер, през цялото време се стараеше да поправи грубостта от първата им среща. Като измина обаче един месец, каза й:
— Ас не мока та фи бъта фечно пашта.
Схватка между две крайни любовни страсти
Към края на месец декември 1829 година, преди да настани Естер в малкия дом на улица Сен-Жорж, баронът замоли дю Тийе да заведе там Флорин, за да види дали всичко отговаря на богатството на Нюсенжан и дали думите етин малак тфорец са били превъплътени от архитектите, натоварени да направят тази клетка достойна за птичката. Всички изобретения на разкоша преди революцията от 1830 година превръщаха къщата в образец на добрия вкус. Архитектът Грендо бе направил от нея шедьовър на способностите си като декоратор. Подновеното с мрамор стълбище, изкуствените мрамори, тъканите, умерено поставената позлата и най-малките подробности, както и най-големите ефекти надминаваха всичко, което векът на Луи XV е оставил в Париж в тази област.