Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
През описваната сутрин, сред шетнята около уговорени срещи, издаване на нареждания, няколкоминутни заседания, превръщащи кабинета на Нюсенжан в нещо като чакалня на гара, един от борсовите му агенти му съобщи за изчезването на един от членовете на акционерното дружество, който бе измежду най-богатите и най-способните, Жак Фалекс, брат на Мартен Фалекс и приемник на Жюл Демаре. Жак Фалекс бе официален борсов агент на банковата къща „Нюсенжан“. Хладнокръвно, сякаш бе ставало дума да се заколи някаква овца за Великден, баронът се бе заклел заедно с дю Тийе и братята Келер да разори този човек.
—_Той не моша та истърши_ — забеляза спокойно Нюсенжан.
Жак Фалекс бе направил огромни услуги при спекулирането с ценни книжа. Той бе спасил положението чрез умели ходове при една криза преди няколко месеца. Но да чакаш признателност „от «рисовете»“ не е ли все едно да искаш да разчувствуваш зиме украинските вълци?
— Горкият човек — отвърна агентът, — той дотолкова не се е надявал на такъв завършек, че бе мебелирал една малка къщичка за любовницата си на улица Сен-Жорж. Изхарчи сто и петдесет хиляди франка за мебели и картини. Толкова много обичаше госпожа дю Вал-Нобл!… А сега тази жена трябва да напусне всичко това… Нищо не е платено.
„Топре! Топре — рече си Нюсенжан, — ето злучай та попрафим моите сакупи от таси ношт…“
— Ништо ли не е блатил? — запита той борсовия агент.
— Е — отвърна агентът, — съществува ли такъв невъзпитан доставчик, който да не открие кредит на Жак Фалекс? Изглежда, че избата е пълна с чудни напитки. В скоби казано, къщата се продава, той се канеше да я купи. Договорът е на негово име! Каква глупост! Сребърна посуда, мебели, вина, кола и коне — всичко ще отиде в ръцете на простолюдието, а какво ще получат заемодавците?
— Елате удре — каза Нюсенжан, — ас ще сам расглетал всичко тофа и ако не обяфят фалит и не уретят нештата по приятелски, ште фи натофаря та татете расумна цена са таси мепел, като поемете и токофора…
— Това може отлично да се уреди — отвърна агентът. — Вървете тази сутрин там, ще намерите един от съдружниците на Фалекс с доставчиците, които вероятно ще искат да получат предимство; само че фактурите им са у госпожа дю Вал-Нобл, издадени са на името на Фалекс.
Барон дьо Нюсенжан изпрати един от служителите си при нотариуса; Жак Фалекс му бе говорил за тази къща, която струваше най-много шестдесет хиляди франка, и той пожела да стане веднага неин собственик, за да може да се разпорежда с наемите.
Касиерът (той бе почтен човек!) дойде да разбере губи ли шефът му нещо от фалита на Фалекс.
— Напротиф, траги ми Волфганг, ас ште зпечеля зто хиляди франка!
— Ах! А как?
— Как? Ште имам малка кашта, която тоси нештасник Фалекс потготвял за своята люпофница. Ште там петесет хиляди франка на кретиторите и ште получа фсишко; нотариусат Карто ште получи од мен нарештания са каштата, саштото собственикът е притезнен… Ас снаял тофа, но малко бил сакупил ума… Зкоро мойта пошествена Ездер ште шифее фаф малак тфорец … Фалекс ме сафете там: прелест и сафсем ефтина… Точно като са мен.
Фалитът на Фалекс принуди барона да отиде на Борсата; невъзможно му бе обаче да излезе от улица Сен-Лазар, без да мине по улица Тетбу; той страдаше вече, че няколко часа не е виждал Естер, щеше му се да я има постоянно при себе си. Печалбата, която разчиташе да получи от тленните останки на агента си, превръщаше загубата от четиристотин хиляди франка в нещо съвсем поносимо. Възхитен от мисълта да съобщи на анкелчето си преместването му от улица Тетбу на улица Сен-Жорж, където Естер щеше да бъде в етин малак тфорец, а спомените нямаше вече да пречат на щастието им, той вървеше като младеж, увлечен в блянове, и паважът му се струваше мек. На завоя с улица Троа-Фрер, както се бе замечтал посред улицата, баронът видя срещу себе си съвсем разстроената Йороп.