Величие и падение на куртизанките

Йороп се разрида.

— Блаштам — изрече жално баронът, извади бележника си и взе от него едно четвъртито листче от бланките, давани от банката на банкерите, където остава само да се попълни сумата с цифри и с думи, за да се изплати тя на приносителя.

— Не си правете труда, господин барон — каза Лушар, — имам заповед парите да ми бъдат изплатени само в злато или в сребро. Заради вас бих приел и банкноти.

— Тартюф! — викна баронът. — Я ми покашете болиците!

Контансон извади три досиета, обвити в синя хартия, които баронът взе, като гледаше към него, сякаш искаше да каже: „Ти пи збечелил пофече, ако ме пе бредубретил.“

— Можех ли да зная, че сте тук, господин барон? — отвърна шпионинът, без да го е грижа ще го чуе ли Лушар, или не. — Вие загубихте много, като престанахте да ми се доверявате. Мамят ви — добави този дълбокомислен философ, вдигайки рамене.

„Тофа е фярно“ — рече си баронът. После, като разгледа полиците, се обърна към Естер:

— Ах, тетето ми, фие сте шертфа на колям мошеник! На исмамник!

— Уви, така е — каза бедната Естер, — но той много ме обичаше!…

— Ако ас бих снаял… ас пих тал фаф фаши ръце етно фасрашение!

— Обърквате се, господин барон — възрази Лушар, — налице е и трети приносител.

— Та — съгласи се той, — има дрети бриносител… Серисе! Чофек на обосицията!

— Бедата го прави остроумен — забеляза Контансон с усмивка, — служи си с игра на думи.

— Ще желае ли господин баронът да напише две думи до касиера си? — запита Лушар усмихнато. — Ще изпратя при него Контансон и ще отпратя хората си. Времето напредва и с всички ще научат…

— Отифай, Конданзон! — викна баронът. — Мой касиер шифее на ъкъла на улица Мадюрен и Аркад. Ето ти пелешка, та отите сас нея при дю Тийе или при Келер, ако фаф нашата панка нема зто хиляти екю… Оплечете се, анкелчето ми — обърна се той към Естер, — фие зте зфопотна. Зтари шени по-опасни от млади… — каза той, поглеждайки към Азѝ.

— Отивам да развеселя кредитора — каза тя — и той ще ми даде с какво да се позабавлявам днес. — После добави с отвратителен поклон: — Озтанете си със страфе, коспотин парон.

Лушар прибра полиците от ръцете на барона и двамата с него зачакаха в салона, където след половин час пристигна касиерът заедно с Контансон. Дойде и Естер, облечена в прелестен, макар и набързо направен тоалет. След като Лушар преброи парите, баронът поиска да види отново полиците, обаче Естер ги взе с котешка бързина и ги прибра в чекмеджето си.

— Какво ще дадете за моите нещастни хора? — запита Контансон барона.

— Фие не сте понезли много штети — отвърна той.

— А кракът ми! — викна Контансон.

— Лужар, ште татете зто франка на Гонданзон от остатъка на хилядарката.