Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли, удържах на думата си. Трябваше да минат четири години, за да падне главата на Дюрю, като го накарам да попадне в клопка… Така! Свърши си тук работата и ще завъртим някаква малка търговийка в твоя градец с двадесет хиляди франка като жена на Пакар, на когото разрешавам да се залови с почтено занятие.
Йороп взе отново вестника и зачете с жадни очи подробности, които пресата не се уморява да дава за екзекутирането на каторжници от преди двадесет години: внушителното зрелище, свещеника, успял да накара нещастника да се върне към църквата, обръщението на стария престъпник към бившите му другари, вдигнатите за стрелба дула на пушките, коленичилите каторжници; след това износените разсъждения, които с нищо не променят режима в каторгите, където гъмжи от престъпления.
— Трябва да вземем отново Азѝ на работа — каза Карлос.
Азѝ се прибра, без нищо да разбере от изражението на Йороп.
— За да се върне тя като готвачка тук, като начало предложете на барона вечеря, каквато никога не е ял — продължи той. — После му кажете, че Азѝ е загубила всичките си пари в игра на карти и отново е започнала работа по къщите. Няма да имаме нужда от лакей за колата; Пакар ще бъде кочияш, кочияшите не напускат мястото си, а там почти не можеш да ги стигнеш, шпионите по-малко могат да го засегнат. Госпожата ще го накара да носи напудрена перука и дебела филцова триъгълна шапка с галони; това ще го промени, пък и аз ще го гримирам.
— Ще имаме прислужници в къщи, така ли? — запита Азѝ, поглеждайки изпод вежди.
— Почтени хора — отговори Карлос.
— Все малодушни — възрази мулатката.
— Ако баронът наеме жилище, Пакар има един приятел, който може да стане портиер — продължи Карлос. — Ще ни трябва още само един лакей и една прислужница за кухнята, вие ще можете да наблюдавате двама души…
Точно когато Карлос се гласеше да си ходи, дойде Пакар.
— Стойте тук — каза той, — на улицата има хора.
Тези толкова прости думи направиха ужасно впечатление. Карлос се качи в стаята на Йороп и стоя там, докато Пакар не дойде да го вземе с наета кола, която се доближи до самата къща. Той пусна перденцата и колата тръгна със скорост, която би разстроила всякакъв опит за преследване. Като стигна до квартал Сент-Антоан, нареди да го свалят на няколко крачки от пиацата за фиакри, докъдето отиде пеш, и така стигна до кея Малаке, избягвайки любопитните хора.
— Виж, момче — каза той на Люсиен, показвайки му четиристотин банкноти по хиляда франка, — надявам се, че това е аванс срещу цената на имота Рюбампре. Ще рискуваме сто хиляди. Сега пускат първите омнибуси и парижани ще се уловят на тази новост; след три месеца парите ни ще се утроят. Познавам тоя род работи: от капитала ще вземат и ще раздадат прекрасни дивиденти, за да вдигнат шум около акциите. Подема се една идея на Нюсенжан. Когато откупуваме имението Рюбампре, няма да платим всичко наведнъж. Ти ще отидеш при де Люпо и ще го замолиш да те препоръча на адвоката Дерош, един хитрец, когото ще посетиш в кантората му; ще му кажеш да отиде в Рюбампре и да огледа мястото, а ти ще му обещаеш двадесет хиляди франка, ако той успее да ти уреди тридесет хиляди ливри рента, като закупи за теб за осемстотин хиляди франка земята около развалините на замъка.
— Как бързо ги нареждаш!… Бързаш! Бързаш!
— Винаги бързам. Но да оставим шегите. Ще внесеш сто хиляди екю в бонове в Държавното съкровище, за да не им губиш лихвите; можеш да ги оставиш на Дерош, той е не само хитър, но и почтен… Като свършиш и това, тръгвай за Ангулем и убеди сестра си и зет си да поемат една малка неофициална лъжа. Роднините ти могат да кажат, че са ти дали шестстотин хиляди франка, за да улеснят женитбата ти с Клотилд дьо Гранлийо, това не е нещо позорно.
— Спасени сме! — провикна се Люсиен зашеметен.
— Ти, да! — продължи Карлос. — Само че това ще стане, когато излезеш от църквата „Сен-Тома д’Акен“, оженен за Клотилд…
— От какво се боиш? — запита Люсиен, наглед силно заинтересуван за съветника си.
— Явиха се някакви любопитни лица по следите ми… Трябва да заприличам съвсем на духовник, а това е много неприятно! Като ме види с молитвеник под мишница, дяволът няма да ме покровителствува вече.
В същия миг барон дьо Нюсенжан, който бе тръгнал под ръка с касиера си, стигна до вратата на своя дом.