Величие и падение на куртизанките

Родена във Валансиен от много бедни родители тъкачи, Йороп бе изпратена на седем години в една тъкачница, където съвременната индустрия бе злоупотребила с физическите й сили, а порокът преждевременно я бе покварил. Прелъстена на дванадесетгодишна възраст и станала майка на тринадесет, тя бе тръгнала със съвсем развратени хора. При едно убийство се бе явила шестнадесетгодишна като свидетелка пред наказателния съд. Под напора на някакъв остатък от честност и на ужаса, внушаван от правосъдието, тя допринесе с показанията си за осъждането на обвиняемия на двадесет години каторжен труд. Престъпникът (един от рецидивистите, чиято организация налага страхотни отмъщения) бе казал на момичето пред самия съд: „След десет години, Прюданс (Йороп се наричаше Прюданс Сервиен), ще се върна за да те закопая, та ако ще и да ме порежат за това.“ Председателят на съда се опита наистина да успокои Прюданс Сервиен, обещавайки й подкрепата и заинтересоваността на правосъдието; нещастното момиче бе изпълнено от такъв истински ужас, че се разболя и лежа почти година в болницата. Темида е разумно същество, представлявано от група непрекъснато сменявани индивиди, чиито добри намерения и спомени са подобно на тях самите извънредно преходни. Прокуратурите и съдилищата не могат да предотвратят престъпленията, те са създадени, за да ги поемат, след като са извършени. В това отношение една превантивна полиция би била истинско благо за страната, обаче думата „полиция“ плаши законодателя, който не умее вече да прави разлика между управление, администриране и създаване на закони. Законодателят се стреми държавата да обхване всичко, сякаш тя е в състояние да действува. Каторжникът навярно все още мислеше за жертвата си и щеше да си отмъсти, а правосъдието щеше да е забравило и единия, и другия. Разбрала инстинктивно (ако щете, в едри линии) опасността, Прюданс напусна Валансиен и дойде на двадесет и седем години в Париж, за да се укрие. Там тя върши четири занаята, между които най-добрият бе работата й като фигурантка в един малък театър. Запозна се с Пакар, на когото разказа нещастията си. Пакар — дясната ръка на Жак Колен и негов поддръжник — разказа на господаря си за Прюданс, а като почувствува нужда от робиня, господарят каза на Прюданс: „Ако искам да ми служиш, както се слугува на дявола, ще те отърва от Дюрю.“ Дюрю бе името на каторжника, дамоклевият меч, надвиснал над главата на Прюданс Сервиен. Без тези подробности на мнозина критици верността на Йороп би се сторила малко вероятна. А никой не би разбрал развръзката, която готвеше Карлос.

— Да, момичето ми, ще можеш да се върнеш във Валансиен… Дръж, чети. — И той й подаде снощния вестник, като й показа с пръст следното съобщение: „Тулон. Вчера бе извършена екзекуцията на Жан-Франсоа Дюрю… Още сутринта гарнизонът…“ и т.н.

Прюданс изпусна вестника; краката й се подкосиха; тя се възраждаше към живот, защото, както сама казваше, откакто Дюрю я заплашил, хлябът никога не й се бил усладил.