Хроники на звеното

- Аре, Минчовски, бегай си пак в скривалището - скърцайки със зъби, каза Мишо, уви ръцете си с веригата и пак висна от тръбата.

Пешо последва примера му и двамата застанаха както преди. Само се спогледаха, нямаше нужда да си говорят. А на Минчо, още преди да се зарие под боклуците и чувалите, му стана пределно ясно, че дори Хълк и Супермен да влезеха в този момент, нашите щяха и на тях да им разкажат играта. Никога не ги беше виждал да гледат така, а ги бе виждал бесни десетки пъти.

Шахматиста не дойде веднага, минаха някъде пет-десет минути, преди пак да се появи като призрак.

- Сега, господа, ми позволете да ви пусна още един шедьовър на „Нова генерация“, казва се „Ледове“ и последните месеци, докато бях с екипа си в командировка в Африка, главно тази песен слушах. - Пусна песента, не толкова силно, колкото преди, и продължи: - Ще ви помоля да си отворите очите, знам, че сте вече в съзнание.

Петър вдигна поглед и се взря в сините му очи на влечуго. Гледаше него, но заговори на Мишо:

- Михаиле, нещо като края на „Смъртоносно оръжие“ виждам тук. Оная серия с Джет Ли, дето беше лошият. Нали се сещаш, копеле...

Мишо се изсмя.

- Как да не се сещам, брат. Там, дето се счупиха от бой на финала. Сещам се, много ясно, любим момент, любима сцена...

Шахматиста едва забележимо се намръщи. Това, че беше социопат и сериен убиец не го имунизираше срещу атаките на хладнокръвното чувство за хумор на психарите от „Звеното“. Колкото и да беше лишен от емоции, му ставаше неприятно, че някакви жертви си позволяват да се ебават с него и очевидно не излъчват страха, който се предполагаше да излъчват в положение като тяхното. Дори бе започнал да усеща нещо, което първо му се изплъзваше, но сега се усети какво е. То идваше от Петър - водачът на „Звеното“ всъщност бе като него, в него живееха същите демони, които явно той просто не пускаше навън. Иначе щяха да са еднакви.

- Еййй, пипонкьо, я ела тука, че не си си довършил работата - предизвика го Мишката с най-гадното си гласче. - Погледни ми рамото, останало е парче кожа с тоя шлякан дракон. Аз за к’во съм те поръчал, като ще ми работиш така небрежно бе, педал!

В ръката на Шахматиста се появи сякаш от нищото дълго острие. Тръгна бавно към Мишо и

застана пред него.

- Тук и сега умираш. Щях да си поиграя още с теб, обаче си прекалено досаден и ме дразниш. Ако това значи нещо за теб, аз доста трудно се дразня, така че приеми го като вид признание.

Мишо не му отговори, а се напрегна и повърна директно в лицето му съдържанието на стомаха си. Това му беше нещо като запазена марка, можеше да повръща когато си пожелае и освен това - на разстояние. После се пусна от веригите и извади ножа, забит в трапеца му Замахна с него към гърлото на Шахматиста, който обаче светкавично блокира ръката му и го ритна в корема. Мишо падна на колене, но в този момент Пешо се включи в екшъна и заби своя нож в гърба на мъчителя им в посока сърцето, като го завъртя. Той все едно не усети нищо, удари го с някакъв шантав удар в лицето и Петър се свлече. Мишо обаче се беше съвзел и подсече нападателя им, който, колкото и да беше нинджа, не можа да запази равовесие и падна на земята. Петър се пресегна и хвана едната му ръка, като успя да я извие в болезнен ключ, русото копеле беше яко, ама и той беше здрав, нали затова цял живот тренираха, именно за момент като този. Мишо хвана другата му ръка и по самбистки я счупи, след което заби палците си директно в очите му.