Кралят на зимата

— Да, господарю — казах аз. Бях толкова горд, че Артър ми беше поверил такава важна тайна. Но Артър искаше да се чувствам точно така. Той винаги знаеше как да манипулира хората и особено добре се справяше с младите идеалисти.

— Но каква полза от мира, ако ние самите се бием помежду си? — попита ме Артър. — Нашата задача е да предадем на Мордред едно богато мирно кралство, а за да направим от Думнония това, най-напред трябва да направим кралството добро и справедливо. — Сега той гледаше право в лицето ми и говореше пламенно с дълбок тих глас. — Не можем да имаме мир, ако нарушаваме собствените си споразумения, а споразумението с хората от Кърнау, които трябваше да вадят калая от нашите мини, беше добро. Не се и съмнявам, че те са ни мамили, всички хора мамят, когато трябва да дадат парите си на кралете, но това причина ли е да ги избиваме, тях, децата им и котета на техните деца? Така че следващата пролет, Дерфел, ако не намерим разрешение на тази глупост сега, вместо мир ще има война. Крал Марк ще ни нападне. Той няма да победи, но неговата гордост ще го накара да застави хората си да избият много наши селяни и ние ще трябва да изпратим отряд в Кърнау, а там се воюва много трудно. Накрая ще победим. Но на каква цена? Триста мъртви стопани? И колко избит добитък? А като види, че се сражаваме на западната граница, Горфидид ще се изкуши да се възползва от слабостта ни и ще нападне от север. Ние можем да наложим мира, Дерфел, само ако сме достатъчно силни по време на война. Ако изглеждаме слаби, нашите врагове ще се нахвърлят върху нас като вълци. А с колко сакси ще трябва да се сражаваме следващата година? Наистина ли можем да си позволим да изпратим войници отвъд Тамар, за да убият няколко селяни в Кърнау?

— Господарю, — започнах аз и тъкмо щях да кажа истината, Артър ме накара да замълча. Воините в залата пееха Бойната песен на Бели Маур и когато стигнаха до голямото клане, заудряха с крака по пръстения под, явно въодушевени от мисълта, че клането в Кърнау щеше да бъде още по-голямо.

— Не трябва и дума да казваш за случилото се в мочурищата — предупреди ме Артър. — Клетвите са свещени дори за тези, които се чудят дали изобщо някой Бог се интересува от спазването на клетви или не. Нека само да предположим, Дерфел, че малкото момиче на Тристан казваше истината. Какво означава това?

— Война с Кърнау — казах аз мрачно, загледан в мразовитата нощ.

— Не — каза Артър. — Това означава, че утре сутрин, когато Тристан се върне, някой трябва да предизвика Оуейн да докаже правотата си в двубой. Хората разправят, че при такива двубои Боговете винаги са на страната на истината.