Кралят на зимата

— Ще се подчините ли на съда на мечовете? — попита Бедуйн и двамата мъже кимнаха в знак на съгласие.

— Тогава нека Бог да ви благослови и нека Бог да даде победа на истината — каза Бедуйн. Той направи кръстния знак и с натежало сърце излезе от кръга.

Оуейн, както и очаквахме, се втурна срещу Артър, но точно когато минаваше край кралския камък той се подхлъзна в калта и Артър моментално го атакува. Очаквах, че Артър ще се сражава спокойно, като използва уменията, научени при Хюел, но в онази сутрин, когато дъждът се изливаше от зимното небе, видях как Артър се променя в битка. Той се превърна в зъл дух. Цялата му енергия беше впрегната за постигането на едно единствено нещо — смъртта на Оуейн. Артър се спусна срещу противника си с мощни, бързи удари, които принуждаваха огромния мъж да отстъпва и пак да отстъпва. Мечовете звънтяха. Артър плюеше срещу Оуейн, проклинаше го, подиграваше му се и нанасяше непрекъснати странични удари, които бяха толкова бързи, че на Оуейн не му оставаше нищо друго освен да се защитава.

Оуейн се биеше добре. Никой друг не би могъл да издържи на такава убийствена атака. Ботушите му се пързаляха в калта и той не веднъж трябваше да отбива ударите на Артър на колене, но винаги успяваше да се изправи, въпреки че продължаваше да отстъпва. Когато той се подхлъзна за четвърти път, аз изведнъж разбрах на какво се дължи увереността на Артър. Той искаше да вали, за да разкаля земята — калта лишаваше тялото от здрава опора. Освен това мисля, че той беше предвидил последствията от нощния пир върху Оуейн — натежал от ядене и пиене, уморен от недоспиване. И все пак Артър не можа да пробие отбраната на най-добрия боец на Думнония, макар че го изтласка чак до мястото, където все още се виждаше тъмното петно от кръвта на Уленка.

И там, до попилата в земята сакска кръв, щастието изневери на Артър. Той се подхлъзна и въпреки че бързо възстанови опората си, тази секунда беше достатъчна за Оуейн. Той светкавично нанесе прав удар, Артър го парира, но мечът на Оуейн цепна кожения елек при кръста на Артър и проля първите капки кръв в този двубой. Артър отстъпваше назад и парираше удар след удар. А пронизващите удари на Оуейн бяха толкова силни, че ако пред него стоеше вол само с един удар можеше да стигне до сърцето. Хората на Оуейн заръмжаха окуражително, когато той, предвкусвайки победата, се опита с цялото си тяло да притисне по-лекия си противник в калта. Но Артър очакваше това и бързо скочи встрани върху кралския камък, от където нанесе посичащ удар откъм гърба на Оуейн. Мечът му цепна главата на огромния мъж. Раните на главата винаги много кървят и от тази рана бликна кръв. Тя попи в косата на Оуейн и започна да се стича по широкия му гръб, откъдето дъждът я отмиваше. Хората на Оуейн млъкнаха.