Кралят на зимата

— Дошъл съм тук като враг — каза Тристан високо. Охраната му от шест човека стоеше на вратата на залата. Отвън се сипеше суграшица. Оръжията на мрачните воини от Кърнау бяха мокри, вода се стичаше и от наметалата им. Те държаха щитовете си нагоре, а копията им блестяха.

— Като враг? — каза Бедуйн сякаш самата мисъл за това беше невъзможна. — Не може да бъде! Не и в ден като днешния!

Някои от воините в залата заръмжаха предизвикателства. Те бяха достатъчно пияни и нямаха нищо против една кавга, но Тристан не им обърна внимание.

— Кой ще говори от името на Думнония? — попита той.

Членовете на съвета за миг се поколебаха. Оуейн, Артър, Гърийнт и Бедуйн имаха еднаква власт, главен сред тях нямаше. Принц Гърийнт, който никога не се самоизтъкваше, сви рамене, Оуейн гледаше Тристан злобно, а Артър почтително отстъпи думата на Бедуйн, който скромно предположи, че както той като кралски съветник, така и всеки мъж, може да говори от името на крал Мордред.

— Тогава кажи на крал Мордред — отсече Тристан, — че между моята страна и неговата ще има кръв, ако не получа справедливост.

Бедуйн се разтревожи и замаха с ръце, за да успокои духовете, докато измисли какво да каже. Но нищо не му дойде на ум и накрая се намеси Оуейн.

— Кажи каквото имаш да казваш — отсече той.

— Крал Утър беше обещал своето покровителство на една група от народа на моя баща — каза Тристан. — Хората дойдоха в Думнония по искане на Утър, за да работят в мините и да живеят в мир със своите съседи. Въпреки това в края на миналото лято някои от тези съседи дошли до тяхната мина и ги подложили на сеч и огън. Петдесет и осем мъртви, кажи това на своя крал. Сархаедът за жертвите ще включва цената на живота им плюс живота на човека, дал заповед за това клане. В противен случай ние ще дойдем с нашите собствени мечове и щитове и ще ви накараме да платите тази цена.

Оуейн дрезгаво се засмя.

— Малката Кърнау? Олеле, колко ни е страх!

Всички воини около мен крещяха пренебрежителни подигравки. Кърнау беше малка страна и не можеше да се мери със силата на Думнония. Епископ Бедуйн се опита да въдвори тишина, но залата беше пълна с пияни мъже, които изобщо не го слушаха. Те млъкнаха едва когато самият Оуейн поиска тишина.

— Аз, принце, чух да разправят, че мочурищата били нападнати от Черните щитове на ирландеца Енгас Мак Ейрем.

Тристан се изплю на пода.

— Ако са били те, значи са прелетели над цялата страна, защото никой не ги е забелязал да преминават. Освен това тия „ирландци“ не са откраднали и едно яйце от думнонец.