По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Не… не само там… – изпъшка тя. – Докосни ме… моята… Свали си дрехите и докосни моята…
Той се отдръпна и се намръщи. Устните му бяха подути като нейните, а посребрелите му от страстта очи й напомниха на захаросани теменужки.
— Нещо не е наред ли?
Ема помилва брадичката му, пое дълбоко дъх и му се усмихна, давайки му да разбере, че не го критикува, а просто му дава толкова необходимата насока.
— Не може ли малко да се придвижим?
— Малко… да се… придвижим!
— Ъхъ.
— Ти искаш малко… да се… придвижим!
— Ако нямаш нищо против.
— Да не бързаш или нещо подобно?
— Нещо подобно.
— Да не би да ми казваш, че и за това имаш график?
— Нямам график. Не, разбира се, че нямам. Просто… аз… ами… сигурна съм, че ще бъдеш доволен да узнаеш, че аз съм напълно възбудена, и смятам, че можем да се придвижим към… ами към следващата част. Хубавата част.
Кени повдигна насмешливо вежди.
— Тази част не е ли хубава?
Тя осъзна, че неволно го е обидила, и побърза да го умилостиви.
— Разбира се, че е хубава. Прекрасна е. Честно, Кени, ти се целуваш възхитително, но си малко бавен и… – Лицето му доби буреносно изражение. – Чувствам се вълшебно. Наистина. Но ние вече приключихме с тази част – смотолеви тя едва чуто. – Нали?
Той се претърколи по гръб.
— Трябваше да го очаквам – изръмжа. – Не зная защо още се изненадвам.
За неин ужас, Кени стана от леглото, извиси се до него и насочи пръст към лицето й.
— А сега ме чуй, Ема, защото няма да повтарям. Оттук нататък, докато двамата не прималеем от изтощение, аз командвам парада. Ясно ли е?
— Но…
— И знаеш ли защо? Защото аз съм експертът, а не ти!
Непокорството й надигна глава.
— Никога не съм казвала, че съм.
— Тогава защо пак раздаваш заповеди? – попита той, истинско въплъщение на измъченото търпение.
— Аз само си помислих…
— Повече никакво мислене! – отсече Кени, стисна челюсти и опря длан в колоната на леглото. – Ето как ще действаме от сега нататък. Двамата ще поиграем на една малко извратена игра, наречена „господар и робиня”. Аз съм господарят, а ти – робинята! И в случай че не си разбрала, в тази игра ти не можеш да раздаваш заповеди. Нито една. Можеш да стенеш. Нямам нищо против. Да въздишаш. И срещу това не възразявам. Но никакви заповеди. И чак когато аз кажа, че сме приключили, можеш да говориш. При това ще изречеш само две думи. Благодаря ти.
Навярно би трябвало да се обиди – и тя наистина се обиди – но в същото време я напуши смях. Той беше толкова безкрайно самоуверен. И освен това беше прав. Понякога тя наистина се държеше твърде властно.
Кени продължи да се чумери насреща й.
— А сега разбра ли ме, или се налага да потърся онова въже за простор, което снощи купи в дрогерията?
Само за да го подразни, Ема махна небрежно с ръка към ъгъла на стаята, където бе оставила торбата с покупките си.
Очите му се присвиха.
С престорена срамежливост тя запърха с мигли насреща му.
— И аз се чудех дали да не използвам някоя от придобивките си, макар че не се нуждая от овлажнител.
— Дяволски си права.
И тъкмо когато започна да се изпълва с гордост от собствената си неустрашимост пред безпрекословната му арогантност, той помете за секунда задоволството й. Явно бе разгадал блъфа й, защото се отправи към ъгъла, където лежеше торбата. Ема се изправи в леглото.
— Кени, само се шегувах! За въжето за простора.
— Ъхъ.
— Наистина не мисля, че ще понеса да ме… да ме вържат.
— По-късно. След като добиеш повече опит.
Той се извърна и тя видя, че държи в ръката си две кутийки с презервативи. Съдейки по насмешливото му изражение, явно очакваше тя го засипе с въпроси. Ема мълчеше предвидливо и той се приближи и тръсна кутийките върху нощното шкафче до леглото.
Тя отново преглътна.
Очите му блеснаха зловещо.
— Искаш ли да кажеш нещо?
Тя само поклати глава. Въпреки че беше твърдо против всякакво мъжко господство, в този случай това определено беше възбуждащо.
— Добре. – Кени изрита обувките си и я огледа от главата до петите с поглед, който Ема можеше да охарактеризира единствено като изгарящ. – Докъде бях стигнал? Ти толкова ме разстрои, че забравих какво правех. – Приседна на ръба на леглото и се заигра с долния край на халата й, докато размишляваше. Пръстите му я погалиха леко по глезена, сетне бавно плъзнаха нагоре халата, докато не достигна до коленете й.
Ема затаи дъх, осъзнала, че той все пак е разбрал какво се иска от него.
Кени очерта лениво кръгче по меката кожа под коляното й, после върхът на пръста му описа бавно една осмица, след това запетая.