Три сестри, три кралици

Държа глупавото, суетно писмо на Мери на скута си и забелязвам колко неубедително звучи съжалението ѝ, че не мога да дойда на сватбата ѝ. Но си казвам: навярно бих могла да присъствам? Бих могла да отведа там малка свита, малка гвардия в нови ливреи. Мога да превърна това в държавна визита: една кралица, пътуваща с пищност и блясък, а после мога да посещавам градове и хората могат да излизат и да ми рецитират поеми. Мисля си, че Ард може да язди редом с мен и да ме разсмива и да види колко хората в Англия обичат мен, тяхната първа и най-добра принцеса от династията на Тюдорите. Иска ми се да ме види в Англия, да види колко топло ще ме посрещнат, да види, че съм високопоставена жена и в Англия, пълноправна принцеса. А по пътя ще ме повдига, за да сляза от седлото и така ще ме прегръща всеки ден. Никой няма да забележи този момент. Ще стои до мен, докато вечерям всяка вечер, и ще танцуваме заедно. Ще имам нови рокли и ще ми нарисуват портрет, навярно ще поръчам да нарисуват и него до мен, като ползващ се с благоволение представител на моето домакинство. Мери е толкова разглезена и глупава, че не ме кани, просто приемайки, че не мога да дойда; но може би ще отида — и ще изненадам всички тях.

Това е блян — лъжовен и очарователен като прошепнатите обещания за любов на Ард. Нямам необходимите пари, за да предприема пищно пътуване до Лондон, нямам роклите, с които бих могла да засенча малката си сестра, нямам по-хубави накити от кралицата на Англия, нямам дори кралските скъпоценности, които ми остави баща ми — и не са ме поканили да присъствам.

Мери пише, че по време на лятната обиколка Катерина пътува в носилка, и аз веднага обръщам листа и прочитам написаното отново. Да, ясно го казва. Зная, че може да има само една причина Катерина да е в носилка, а не на кон, опитвайки се да не изостава от Хари: сигурно очаква дете и се моли от все сърце този път да успее да задържи бебето.

Прибирам писмото в празната си кутия за накити, и поглеждам навън през малкия сводест прозорец към заоблените хълмове, които се простират до безкрайност, чак до хоризонта. Толкова е различно от тучните, ниски ливади в долината на Темза. Тук няма поредица от красиви къщи и богати абатства, заобиколени от ябълкови дървета, натежали от нови плодове. Няма паркове, оградени със стени, или гладки морави за игра на кегли. Тук е само просторното небе, извито като свод над извисяващите се хълмове и стръмните хребети и зъбери, тъмнината на древните планински гори с орлите, реещи се над тях.

Това лято съм щастлива с моите момчета, наслаждавайки се на почтителното обожание на Ард и на мира в страната. Но радостта ми се изпарява при тази новина. Представям си как Катерина пътува в носилка с копринени завеси — кралица на Англия, очакваща отново бебе, и си помислям: вечно ще ме изпреварва. Тя вечно ще бъде спокойна, когато аз съм разстроена. Тя има съпруг, който я закриля, който печели победи, когато отива на война. Има носилка, в която да пътува, и страна, в която се чувства в безопасност. Сега очаква дете и ако роди момче, тогава ще има наследник за трона на Англия, собственият ми син ще наследи само Шотландия, а това кралство е трудно за опазване.