По следите на злото [bg]

— Искаш ли да знаеш защо е толкова лесно за човек като мен да убие някого и да отмине, без да чувства вина, съжаление или тъга? — попита Лушън.

— Не, откъде да знам — ядосано отговори Уест.

Лушън се засмя.

— Виждаш ли? Пак започваш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Позволяваш емоциите да обвият мислите ти, да надделеят над мозъка ти и да говорят вместо теб, защото кого заблуждаваш? Всички знаем истинския отговор на този въпрос: разбира се, че ще го правиш. Ти си служител на закона и аз ти предлагам привилегирована информация. Информация, която един ден може да помогне на някой като теб да хване някой като мен. Предлагам ти знания, които няма да намериш в книгите и изследванията или някъде другаде. Знания, които само психопатите носят заключени дълбоко в съзнанието си, макар че ще призная, че повечето психопати не го съзнават. Аз обаче съм различен вид психопат.

Уест имаше такъв вид, сякаш се готвеше да прекъсне Лушън, но Хънтър, Гарсия, капитан Блейк и Холбрук разбраха какво предстои и му направиха знак да мълчи.

— Аз съм учен — продължи Лушън. — Изследовател, учен на ума, ако щеш. Аз съм психопат, който изследва психопати. Изучавам методите им… триковете им… мислите им… действията им… всичко и затова имам познанията, които ти предлагам в момента. Както веднъж каза Робърт, аз съм психопат по избор, не по природа, и това ме прави най-опасния съществуващ вид психопат, защото аз "искам" да убивам, а не съм тласкан към това от някакъв неконтролируем вътрешен подтик, и това означава, че всичко, което правя, е планирано.

Думите на Лушън сякаш смразиха нощния въздух в Лос Анджелис.

— Затова защо не опитаме отново, маршал на Съединените щати Тайлър Уест? И това е последният шанс, който ти давам. Искаш ли да знаеш защо е толкова лесно за човек като мен да убие някого и да отмине, без да чувства вина, съжаление или тъга?

Всички кимнаха на Уест, който изскърца със зъби от гняв, сякаш току-що го бяха наръгали с нож в гърба. За него да позволи на следващите две думи да се отронят от устата му беше поражение.

— Да, искам.

— Чудесно — каза Лушън със спокоен глас. — Това е духът, който търся. Е, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, след като ме помоли толкова учтиво, нека поне веднъж да ти доставя удоволствие. Причината защо е толкова лесно за някои психопати да убият човек и после да отминат, абсолютно лишени от всякакви емоции, е, че веднага щом моментът отлети, ние вече си преразказваме историята, транспонирайки убийството.

Уест направи гримаса, която говореше: "Какви ги бръщолеви този побърканият, по дяволите?".

Лушън отговори, сякаш видя изражението му.

— Това, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, означава, че изведнъж актът на убиване вече не е "наш" акт на убиване, а принадлежи на някакво измислено, нереално същество… образ на въображението ни… чудовище, което не можем да контролираме. — Той направи кратка пауза, за да остави слушателите напълно да осмислят думите му. — А как можеш да чувстваш вина за нещо, което не контролираш? В нашето психопатско съзнание реалността се превръща в художествена измислица, небивалица, фантасмагория. Актът на убиване става игра, която играем, сценарий като "каубои и индианци", когато бяхме малки. Играл ли си я? Не е реалност. Щом приключим, всичко изчезва. Вече не сме индианци, каубои или убийци. Всичко остава на площадката за игра.