![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли как да го излекуваш?
— Разбира се.
— Какво чакаш тогава? — удиви се Лео.
— Не разполагам със силата да излекувам и кашлицата, и рамото ти. Утре ще се погрижа за себе си — обясни тя.
— Глупости. Никакви такива! Изречи каквито думи са нужни, за да се изцелиш, а за мен после се тревожи — настоя малтропът.
— Но болката трябва да е ужасна.
— О, моля те. Понасял съм десетократно по-сериозни рани десетки пъти, оставяйки единствено времето да ги излекува. Още една нощ няма да ме убие.
Тя отново започна да протестира, но Лео я сряза.
— Ти спаси живота ми. Преди няколко часа исках да пожертвам своя, но ти не ми позволи. Поне можеш да останеш здрава достатъчно дълго време, за да ми позволиш да си върна дълга.
Миранда въздъхна, сподавяйки нов пристъп. Неохотно изрече магията, потапяща заклинателя в лечебен сън.
Когато магията започна да действа, заобикалящата реалност се отдръпна, заменена от успокояваща чернота, загърнала нея и ума й. Миг по-късно пред момичето проблесна светлина. Помисли си, че се е събудила, но скоро разбра. Студената, тревиста земя не принадлежеше на пещерата, а бялата, проблясваща светлина не идваше от факлата. Бе потънала в сън. Светлината не идваше от никакъв източник, просто висящо в пространството кълбо. Хвърляше кръг сияние върху земята. Миранда отчаяно напрегна очи към мрака. Бавно се оформи фигура, очертана от по-тъмен мрак.
— Открих те! — долетя глас откъм формата. Гласът на Миранда. Да го чуе прошепнат от невидими чужди устни бе дълбоко объркващо.
— Коя си ти? — пожела да узнае Миранда.
— Нуждаем се от теб! — бе отговорът.
— За какво? Не разбирам?
— Не се съпротивлявай. Идвам да те напътя, за да ме напътиш на свой ред — рече гласът.
— Как? — попита Миранда, а междувременно студен вятър бе започнал да вее, все по-силно.
— Ти си силна. Следваният от теб път е затворен за мен. Почти извън досега ми си. Трябва да избереш. Поеми ръката ми и пътят ще се изясни — прошепна гласът.
Ръката на фигурата се протегна. Миранда посегна, но нещо в нея се възпротиви. Обърна се към светлината и я сграбчи, сякаш бе фенер. Тя остана, но частица от нея сега следваше ръката й. Девойката насочи сияещия си юмрук към фигурата, но тя се отдръпна.
— Отхвърли я. Светлината е тъга. Да трептиш в светлината е да угаснеш с нея. Най-ярката свещ изгаря за кратко. Тъмнината е вечна. Приеми тъмнината и остани! — настоя гласът, някак изопачен.
Студът стана непоносим и мракът се притисна около нея. Светлината се сражаваше храбро, но стените потискаща чернота се приближаваха все по-близо. Това не бе правилно. Миранда отстъпи към светлината, но тя гаснеше. След мигове изчезна. Земята под краката й се отдръпна и девойката полетя в бездна от мрак. Сякаш самата тъмнина разтваряше паст около й.
В последно усилие да се бори срещу това, което я поглъщаше, Миранда вдигна отбранително ръце. Когато разтвори длан, там бе останал горящ въглен светлина. Докато късчето сияние димеше в ръката й, можа да различи спускащата се към нея тъмна фигура. С писък ужасеното момиче замахна с осветената си ръка. Пръстите й минаха през празното лице — и втори, пронизителен писък, изкривена гавра на собствения й вик, се разнесе наоколо.
Усети ръце да я сграбчват за раменете и да я разтърсват, а светлината нахлуваше обратно. Миранда изпищя отново, вторият писък бе последван от трети и четвърти, препратени от стените на пещерата. Светлината идваше от факлата, разтърсващите я ръце принадлежаха на Лео. Сънят бе свършил.
— Спокойно. Ела на себе си! — каза Лео, успокоявайки ужасеното момиче, постепенно отърсващо се от кошмара.
Миранда се стараеше да успокои дишането си.
— Предупредих те за тези сънища — рече той.
— Беше ужасно. Не мисля, че ще заспя отново.
— Надявам се. Спа цяла вечност! — вметна лисугерът. — Драконът ти започна да се притеснява.
Мин вече се намираше в скута й, душейки и облизвайки лицето й.
— Колко дълго съм спала?
— Трудно е да се каже без слънцето или звездите, но тези факли обикновено издържат половин ден, а трябваше да запаля нова, когато се събудих преди около час.
— Струва ми се, че съм склопила очи само за миг — каза тя. — Магията е много силна.
— Така изглежда. Най-добре да продължим. Сигурно ще останеш доволна да узнаеш, че чух приятелите ни да трополят наоколо от другата страна на стената. Пропусна няколко.