Белязана [bg]

— Не съм направила нищо, Тригора! — каза Миранда. — Не съм убила онези войници.

Ратниците отново се раздвижиха, успокоили се едва след устна заповед.

— Не е моя работа да отсъждам виновността ти, нито ти си достойна да ме безчестиш, изричайки малкото ми име. Може да си притежавала това право преди много време, но го изгуби в мига, в който избяга от Съглашенската армия. Ще се обръщаш към мен единствено с „генерал Телоран“! — изрече тя, тонът й леко потръпващ от гняв.

Лео се ухили.

— Е, Тригора, как ти се харесва делото ми? Подобаваща, по мое мнение, отплата за мъченията — каза той, стараейки се да разпали допълнително гнева й.

Войниците се разшаваха. Един издигна копие и се приготви да го запрати към наглеца, но бе смъмрен.

— Внимавай, малтропе! За момента заповедите ми не включват залавянето ти. Ако се предадеш, също ще бъдеш изправен на съд невредим — но отрони ли се още една дума от муцуната ти, хората ми ще ти предоставят плиткия гроб, който си си заслужил! — предупреди генералът.

— Виж какво е преживял. Как мога да бъда сигурна, че и мен не очаква същото? Какво ще ме спре да остана да се бия и да умра, вместо да избера съдба като неговата? — настоя Миранда.

— Залавянето и последващото третиране на този звяр бяха дело на мой колега. Методите му са твърде различни от моите… чакай. Къде е драконът?!

Виковете на ужасените коне предоставиха отговор, указващи, че Мин усърдно изпълнява заръчаното. Докато бе протичала напрегнатата размяна на реплики, драконът бе заобиколил непосредствената заплаха и бе подирил онези войници, които Лео бе предвидил, че ще бъдат оставени в резерв. Пламъци и размахани нокти пръснаха пощурелите животни във всички посоки. Докато драконът сееше смут, Лео се хвърли в атака. Достигна най-близкия войник и с няколко ловки удара го свали от коня. Сетне хвърли тежката пика, потънала в гърдите на ратника, посягащ да улови Миранда. Девойката изтича до коня, върху който Лео вече скачаше, сграбчила пиката.

Внезапно познато чувство я обзе, предизвикано от студено острие, допряно до шията й. Тригора.

— Никой да не мърда! — изиска водителката.

Войниците бързо се подчиниха. Лео стори същото.

— Трябваше да избягаш, но не го стори. Това момиче има някаква стойност за теб — рече генералът, обръщайки се към малтропа.

— Няма да я убиеш. Заповядано ти е да я отведеш жива.