![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Изхвърча от стаята и хукна по стълбите. Профуча през дневната и заудря по врата на банята.
— Алис! Алис…
Вратата се отвори. Алис го гледаше неразбиращо. Той я сграбчи за ръката и я дръпна в коридора. Алис не беше едра и се поддаде, но след секунда спря и го изкара от равновесие. Робърт се спъна и главата му се удари в касата на вратата.
— Какво има? — попита тя ядосано.
— Аз… — Робърт погледна към ярко осветената баня, после отново към нея. Тя беше с халат, косата й беше мокра. „Всичко е наред. Без реки от кръв… освен на касата, където си ударих главата.“
— Какво ти е, Робърт? — Загрижеността вече надвиваше раздразнението.
— Нищо ми няма. — Той си помисли как бе прелетял по стълбите. Дори на седемнадесет трудно взимаше по четири стъпала наведнъж.
— Но… — Тя явно се тревожеше за психическото му състояние.
„Всичко е наред, снахо. Мислех, че предотвратявам убийството ти, но се оказа фалшива тревога.“ Подобно обяснение едва ли щеше да е задоволително. Как да обясни думкането по вратата?
— Ами… ходи ми се до тоалетната.
Загрижеността й изчезна.
— Е, няма да те задържам, Робърт. — И се обърна и тръгна по стълбите.
— Какво има, Алис? — обади се Боб от горния етаж. Сигурно и Мири гледаше надолу. Докато затваряше вратата, Робърт чу уморения глас на снаха си.
— Нищо. Просто Робърт го е назорило.
Робърт поседя на чинията, докато се успокои. Може би тук имаше бомба и ако избухнеше, щеше да отнесе само виновния.
А малката кутийка не се виждаше никъде. Утре щеше да отиде в библиотеката с празни ръце. „И какво?“ След малко стана и погледна огледалото, усмихна се на отражението си. Дали Томи щеше да забележи, ако им занесеше фалшификат? Сделката със Странника щеше да пропадне… както и надеждата му.
Погледът му се спря на малкото рафтче. Встрани от останалите боклуци имаше малка сива кутия. Определено не беше там, когато Алис бе излязла. Пръстите му докоснаха топлата пластмаса. Не беше илюзия. По-голяма мистерия от всичките виртуалности, с които бе почнал да свиква.
Пъхна кутията в джоба си и тихо се върна в спалнята.
17.
Алфред доброволства
Гюнберк Браун и Кейко Мицури бяха сред най-добрите офицери в службите си. Ваз ги наблюдаваше още от студентските им години и знаеше за тях повече, отколкото предполагаха. Това бе един от плюсовете да си стар и да имаш добри връзки. В известен смисъл той бе насочвал кариерите им, без те или организациите им да подозират. Не ставаше дума за предателство, просто Алфред ги разбираше толкова добре, че можеше да ги манипулира изкусно.
Или поне така се надяваше. Но въпреки това усилията на двамата агенти се бяха оказали най-голямата заплаха за плана му. Особено днес.
— Да, да. Има рискове — каза Ваз. — Знаехме това още отначало. Но по-опасно ще е да не проверим този ТДМВ проект. Трябва да разберем какво става в Сан Диего и операция „Заек“ ще ни помогне за това.
Кейко Мицури поклати глава.
— Алфред, от години имам контакти в американското разузнаване. Не са мои агенти, но няма да толерират подобен проект. Абсолютно гарантирам за тях. Предлагам да се свържем неофициално и да видим какво ще изровят.
— А ще заложиш ли сигурността на страната си? Защото точно за това говорим. В най-лошия случай тази технология е подкрепена от правителството на САЩ. Тогава усилията на твоите приятели само ще повдигнат подозрения и уликите ще бъдат заличени. Когато се налага толкова сериозно разследване, трябва да го проведем сами.
Общо взето този спор датираше от срещата им в Барселона, но днешното събиране щеше да е решаващо.
Кейко се облегна назад и сви рамене. Присъстваше в почти истинския си образ — тридесетгодишна жена на бюрото си в Токио. Беше трансформирала част от офиса на Ваз в своя кабинет, с гледка към токийското небе.
Гюнберк Браун не беше толкова подробен. Образът му просто заемаше един от столовете. Гюнберк можеше да се окаже истински проблем днес, макар че засега само слушаше.
Алфред разпери ръце.
— Наистина мисля, че курсът, който поехме в Барселона, е най-благоразумният. Не можете да отречете прогреса, който постигнахме. — Посочи разпръснатите по масата досиета. — Вече разполагаме с екип и те нямат представа кой ги манипулира. Дори не осъзнават важността на операцията. Съмнявате ли се в това? Мислите ли, че американците са надушили нашето разследване?