![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Много си се развълнувала, скъпа.
— Няма значение. Въпросът е, че… — Тя продължи да дъвче училищните проблеми. Погледът й обходи стаята и се спря на Робърт. Не беше приятелски поглед и въпреки че думите й не бяха насочени към него, в гласа й се долавяше острота. След това, за около две секунди, тя носеше цивилен делови костюм със старомодна идентификационна карта. На картата имаше познат печат и думите „Държавна сигурност“. Робърт знаеше какво означава това. Едва се сдържа да не се отдръпне. „Тя не може да знае всичко!“ Зачуди се дали Алис и Боб не играят някакъв театър, за да изтръгнат самопризнание от него. Все пак му се струваше, че Боб не е толкова талантлив.
Робърт кимна и се огледа. Мири беше по-тиха от обикновено. Просто зяпаше и изглеждаше като всяко тринадесетгодишно дете, скучаещо в компанията на възрастни. Но пък това не беше двадесети век и тя бе Мири Гу. Най-вероятно сърфираше, макар че рядко си позволяваше да го прави на вечеря.
Алис удари по масата и Робърт отново я погледна. Тя се взираше в него.
— Съгласен ли си, Робърт?
— Извинявай, Алис, бях се замислил.
— Няма значение. — Тя махна грубо с ръка.
Над главата му се разстлаха златни букви.
Мири → Робърт: <sm>Не се притеснявай. Не е сърдита на теб.</sm>
Мири все още гледаше настрани. Ръцете й бяха абсолютно неподвижни. Наистина беше добра с дрехите. „Добре, но какво по дяволите става тук?“ Искаше да я попита, но хич не се справяше с писането, затова само я погледна въпросително.
Алис продължаваше да говори, Боб я прекъсваше понякога. Робърт се поуспокои, изчака още три-четири минути и се извини.
Боб изглеждаше облекчен.
— Можем да говорим и за други неща, Робърт…
— Не, няма проблем. И без това аз съм човекът с домашните в тази къща. — Усмихна се и тръгна по стълбите. Усещаше острия поглед на Алис на всяка крачка. Ако не беше съобщението на Мири, сигурно щеше да побегне нагоре.
А Алис още дори не беше минала покрай банята.
Той наистина имаше домашни. Хуан се появи и го занимава почти половин час със схеми на затъмнението. Робърт трябваше да изготви такава схема за утрешния час на Чумлиг. В крайна сметка Хуан остана доволен. Робърт също беше наваксал няколкото пропуснати дни.
Поигра си с шаблоните на Хуан, докато не усвои всичко. „За бога, трябва да ни пишат шестици за подкрепата, която си оказваме.“ Прозата на момчето вече почти ставаше за четене, а изображението беше красиво. Мири беше помогнала да разчистят след вечеря и се бе прибрала в стаята си. Боб и Алис бяха във всекидневната. Той включи аларма за движение на долния етаж и се зае да подобрява графичните настройки.
Измина цял час! Робърт погледна надолу. Все още никой не бе ходил до тоалетната. Имаше съобщение от Томи Паркър. Кабалът искаше да знае кога ще изпълни своята част от плана.
Отново погледна към долния етаж. Странно. Вече нямаше достъп до всекидневната. Обикновено тя беше в свободното меню на къщата, но сега я бяха изолирали като спалните. Той се приближи до вратата и я открехна, за да подслушва по добрия стар класически начин.
Имаше скандал и Боб се беше разгорещил!
— Не ме интересува, че се нуждаят от теб! Винаги е уж за последен път. Но този път няма да…
И спря по средата. Робърт се наведе напред, долепил ухо до вратата. Нищо. Дори шепот. Синът му и снаха му бяха пренесли разправията във виртуалното пространство, но той продължи да слухти. Чуваше, че двамата се движат, а след това се разнесе някакво пляскане. Може би Алис бе ударила масата с длан? Последва половин минута тишина и затръшване на врата.
Картината се възстанови само след секунди. Боб стоеше сам във всекидневната и гледаше вратата на мазето. Постоя така за малко, после се обърна и седна в любимия си стол. Взе една книга от масичката за кафе. Беше една от трите истински книги долу — макар и от типа с временното мастило.
Робърт Гу тихо затвори вратата на спалнята и започна да пише на виртуалната клавиатура.
Робърт → Мири: <sm>За какво беше всичко това?</sm>
Мири беше на няколко метра от него. Защо не бе отишъл при нея и да почука на вратата? Или пък да се появи виртуално? Може би заради навика да страни от нея. Беше по-лесно да се крие зад думите.
А може би не само той се криеше. Измина почти минута, преди да получи отговор.
Мири → Робърт: <sm>Не се карат заради теб.</sm>