![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Кога е първият? — попита Уини.
— Скоро. По-следващия понеделник. — Томи завъртя лаптопа, така че и останалите да го виждат. — Ще проникнем през Пилчнър Хол. — Започна да им обяснява как ще протече приключението. — Ето, тук се разклонява тунелът. След това трябва да изминем половин миля и ще се озовем под комплекса на Дженерал Дженомикс.
— Лабораториите на Хуертас са на север оттам — каза Ривера.
— Да. Десет към едно, че ще успеем да проникнем и да си свършим работата — и дори може да се измъкнем!
Блънт и Ривера изглеждаха доволни от шансовете.
— Наистина не може да отлагаме повече — каза Уини. — Гласувам за понеделник.
— Аз също — подкрепи го Робърт.
— Во тонгий. Да.
— Добре тогава! — Томи отново извъртя лаптопа и записа нещо. — Аз ще ви осигуря дрехи. И…
— Томи, има още нещо — прекъсна го Блънт.
— А?
— Не е кой знае какво, но може да ни осигури добра реклама. Предлагам да вземем онзи Шариф, дистанционно.
— Това е лудост! — Томи скочи, после пак седна. — Искаш дистанционно присъствие? Не разбираш ли? Дори няма да носите там долу.
— Ти ще отговаряш за електрониката, Томи. Не можем ли да поддържаме присъствието му?
— Как си мислиш, че става това, декане? — изръмжа Паркър.
— Ами просто друг тип връзка.
— За изображението са нужни високочестотни комуникации, чрез микролазери. Долу в тунелите няма случайни мрежи. Нашият план зависи от това да сме тихи и да не ползваме системите на лабораториите. А това, което искаш… — Той поклати глава невярващо.
Робърт се обърна към Блънт.
— Аз също не разбирам. Само преди две седмици ти мислеше, че Шариф застрашава плана ни.
Лицето на Уини почервеня, както едно време, когато го тормозеше на факултетските събрания.
— Просто се чудя, Уинстън. Честно.
— Добре де. Запознахме се с него на живо. Прилича на истински студент. Интервютата му са истински, нали?
„Да, освен когато не е Странникът или почитателят на фантастиката.“ Робърт осъзна, че една негова дума може да провали цялата схема. Не си бе представял, че предателството е толкова тежка професия.
— Да, въпросите му са глуповати, но иначе академични.
— Мисълта ми е, че ако нещата се объркат, ще е добре да има някой, който да вижда какво правим. Това може да е разликата между мълчаливото затваряне и привличането на общественото внимание.
— Да — обади се Ривера. — Вие сте гений, професор Паркър. Но и най-добрите планове може да се объркат. Ако вземем Шариф, той може да ни служи като предпазна мрежа.
Томи буквално удари глава в масата.
— Просто не знаете какво говорите!
Но все пак не можеше да им откаже и добави:
— Искате чудо. Може и да успея, а може и да не стане. Дайте ми един ден.
— Разбира се, професоре.
— Естествено. Няма проблем. — Уинстън се усмихна облекчено.
Томи се наведе над лаптопа си. Останалите разбраха, че срещата е свършила, и тръгнаха към асансьора.
Обикновено асансьорът ги чакаше, но сега мъртвата зона на Томи явно бе засегнала и неговия софтуер. След като изчакаха няколко секунди, Карлос посегна и натисна копчето.
— Ползата от това да поддържаш едновремешните уреди.
Уини се усмихваше, но това нямаше нищо общо с асансьора.
— Не се притеснявай. Томи ще измисли нещо.
— Той винаги успява, нали? — обади се Робърт.
Всички се засмяха и внезапно Робърт разбра защо другите двама държат Шариф да се присъедини.
— Май ще сляза долу да поразгледам пак. Ще се видим по-късно.
— Както искаш. — Блънт и Ривера влязоха в кабинката.
Робърт остана за момент, заслушан в спускащия се асансьор. Вляво беше вратата на стълбището, което отвеждаше към виртуалната библиотека. Подът под краката му потръпваше от фантазиите на Иржи Хачек.
Той изчака малко, после се обърна и се върна при Томи Паркър.
Томи беше забил нос в компютъра. Устройството, с което поддържаше мъртвата зона, все още светеше. Малко приличаше на магьосник, наведен над книга с древни заклинания. Тук нямаше нужда от виртуални реалности. Робърт се настани в стола срещу него и зачака. Може би Паркър се беше задълбочил и въобще не бе забелязал връщането му.