Краят на дъгата [bg]

Долу все още нямаше движение.

— Добре. Питай. — „Кой ли е този? Истинският Шариф, Мистериозният или третият? Или пък някаква нова комбина?“ Който и да беше, посещението в този момент беше твърде подозрително, за да е съвпадение. Робърт се облегна и заслуша внимателно.

— Ами… не знам. А, сетих се! Нещото, което искам да засегна в дипломната си работа, е балансът между красотата на изказа и красотата на истината. Те отделни неща ли са?

Философски въпрос. Робърт направи многозначителна пауза, след което започна да дрънка глупости.

— Зулфи, трябва вече да си разбрал, дори да не си поет, че тези неща не могат да бъдат разделени. Красотата улавя истината. Прочети есето ми за Каролингите…

Шариф кимна енергично.

— А очаквате ли едната, а оттам и другата, да свърши? Говоря за красотата и истината?

Това вече беше дразнещ въпрос. Робърт обмисли отговора. „Може ли красотата да свърши? За мен — да; аз вече не мога да създавам красота.“ Може би това беше Странникът, който беше решил да го подразни, докато кутийката си свърши работата.

— Предполагам… че би могло. Колкото до втората част на въпроса: Шариф, истината свърши много отдавна. Ние, творците, стоим над пропаст, дълбока десет хиляди години. По-разумните осъзнават, че всичко хубаво вече е било направено. Колкото и добре да творим, създаваме само преразкази. „Това аз ли го казах?“

— А ако са свързани, това означава, че и красотата си е отишла? — Шариф се наведе и опря лакти на коленете си. Погледът му беше абсолютно сериозен.

— Все още има красота. И аз ще я намеря отново.

Шариф се засмя. Да не би да възприемаше твърдението на Робърт като някаква вяра в човечеството?

— Чудесно, професоре. Това надхвърля есето ви.

— Така е. — Робърт се облегна, чудеше се какво става.

Шариф са поколеба, сякаш не знаеше с какво да продължи.

— А какво става с проекта ви в университетската библиотека?

Долу все още бе спокойно.

— Нима виждаш някаква връзка между творчеството ми и Глобалния проект?

— Ами да. Не искам да се натрапвам, но това, което правите там, показва позицията на литературата и изкуството в модерния свят.

Може би това беше третият Шариф, който се опитваше да разбере какво е намислил Странникът. „Само да можех да ви настроя един срещу друг…“ Робърт кимна и каза:

— Ще поговоря с моите приятели. Може би ще уредим нещо.

Това, изглежда, задоволи напълно събеседника му. Уговориха си нова среща и Шариф изчезна.

Робърт изключи свободния достъп за приятели. Тази вечер не му трябваха повече изненади.

А на първия етаж все още не ставаше нищо. Той прекара следващите петнадесет минути в гледане през стените. Ама че начин да си пилее времето. „По дяволите, трябва да измисля нещо друго.“