Краят на дъгата [bg]

Долу Боб се размотаваше из дневната. Спря пред вратата на Алис и почука леко, но отговор не последва. След малко потърка брадичката си и се обърна. Робърт го чу как се качва по стълбите и отива към стаята на Мири, както почти всяка вечер. Последва кратък разговор, след което Мири каза: „Лека нощ, татко“. За първи път я чуваше да го нарича така.

Боб се приближи до неговата врата, но не каза нищо. Робърт го наблюдаваше през стената как се обръща и се прибира в спалнята си.

Наведе се над бюрото и погледна надолу. Алис рядко оставаше след Боб, но разбира се, тази вечер не бе обикновена. Веднъж да се престрашиш да предадеш семейството си — и съдбата почва да измисля всякакви проблеми за непочтеното ти начинание. Но Алис все някога трябваше да отиде до тоалетната. Нали?

Минаха двадесет минути.

Вратата се отвори. Алис излезе и тръгна към стълбите. „Използвай долната баня ма, мамка ти!“ Тя обаче закрачи гневно из стаята. В движенията й имаше прецизност и мощ, като на танцьор или експерт по бойни изкуства. Нищо общо с трътлестата Алис Гонг Гу с кръглото лице и безформената рокля. А гледката беше реална. Това бе истинското й лице, макар да изглеждаше напрегната и потна. Ха! Робърт се вгледа по-внимателно в танца й. Роклята й бе подгизнала от пот, сякаш бе тичала на маратон.

Също като Карлос Ривера.

Невъзможно. Алис никога не бе засядала в някакъв език или определена специалност. Но той си спомни данните за НТ, на които се бе натъкнал. За малцината, които можели да „тренират“ повече от веднъж и които придобивали множество таланти, преди страничните ефекти да ги унищожат. В кое ли от всичките си умения би заседнал такъв човек?

Танцът на Алис се забави и спря. Тя постоя за момент с наведена глава, после се обърна и тръгна към банята.

Най-сетне. „Сега би трябвало да ме обземе спокойствие.“ Вместо това в главата му се въртеше някакво прозрение. Това обясняваше толкова много мистерии в нейното поведение. Може би Алис не беше негов враг, нито пък останалите в къщата.

Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат.

Беше много тихо. В старата им къща в Пало Алто непрекъснато нещо скърцаше, а и понякога Боб си пускаше пиратска музика на компютъра. Но тук, тази вечер… Робърт посегна към менюто с комуналните услуги и видя, че единият бойлер се е включил. Чуваше течащата вода.

Отново се зачуди каква ли магия крие малката кутийка. Не беше задействала алармите на къщата. Може би нямаше електроника, а старомодни механични части и пружини. Но пък беше изчезнала пред очите му без никакви визуални трикове. Може би й бяха порасли краченца и се бе шмугнала някъде. А какво ли всъщност беше предназначението й? Може би Странникът нямаше нужда от капка кръв, а от много повече. Робърт скочи, но спря объркан. „Бях толкова отчаян!“ Ако жертвата е толкова заслепена, ще повярва на всичко. Дали все пак Странникът не искаше да нарани Алис? „А аз се оставих да ме убеди“.