Краят на дъгата [bg]

— Да. — Томи се усмихваше. — Ти какво очакваше? Междувременно поне можем да ползваме етажа.

— Господа, все още не сме победени. — Лицето на Уини беше напрегнато. — Знаехме, че това е неизбежно. Загубихме битката, но войната продължава. — Той се обърна към Томи.

Паркър посочи устройството, прикрепено към лаптопа му.

— Спуснал съм мъртва зона. Време е да подновим престъпните си замисли. — Той се усмихваше, но ги изгледа един по един в очите. — Направих някои проучвания. Мога да ни вкарам в тунелите. Освен това съм измислил как да изкараме лабораторния персонал навън. Можем да стигнем до помещението с останките, а вече разполагам и с лепилото. Ще предизвикаме сериозни главоболия на Хуертас и Глобалния проект. Разбира се, това няма да ги спре, но…

— Вече изяснихме, че не можем да ги спрем за постоянно — изсумтя Блънт. — Но ако спрем тия негодници, които използват най-деструктивните методи, ще си струва.

— Точно така, декане. Точно това ще направим. Всичко е налице… освен една ключова съставка. — Погледът му се насочи към Робърт.

Робърт се поколеба за половин секунда, след което бръкна в джоба си и извади кутийката на Странника.

— Ето, Томи.

— Брей, впечатлен съм. Очаквах салфетка или нещо подобно. — Паркър погледна лаптопа си и взе кутийката. — Прилича на комплект за биопроби. — По кутийката се бяха появили надписи, които потвърждаваха думите му. — Откъде го намери?

Да, откъде? Робърт не можеше да измисли задоволителен отговор. За щастие, Томи прие мълчанието му погрешно.

— Не, не ми казвай. Сам ще се сетя. — Томи се засмя и пъхна кутийката в джоба си.

— Добре, значи сме готови. Остава само да решим кога.

— Скоро — обади се Карлос. — В лабораториите кипи твърде трескава дейност.

— Да. А има и други ограничения. Няма да повярвате колко приготовления съм направил. Затънал съм в консултанти до гуша. Не се притеснявай, декане, всеки от тях вижда само малка частица от плана ми. Станах истински експерт по сдруженията. — Томи явно се забавляваше искрено. — Това може и да проработи, момчета! Ще е като в доброто старо време… освен за теб Карлос, ти не си бил роден тогава.

Робърт беше участвал в много такива разходки. Обикаляха стотици метри по тъмните тунели и изскачаха в някоя празна сграда. Понякога имаше стълби, понякога не.

Уинстън Блънт също се усмихваше.

— Да, обществото на миастеничните4 пещерняци. Имахме късмет, че не си счупихме вратовете. — Това изявление явно бе продиктувано от дългогодишната му кариера в администрацията.

— Аха. По-интересно е от игрите и много по-опасно. Все пак тогава нямаше компютри, поне не в сегашния смисъл на думата. Днес всичко е различно, но с моите проучвания и пробата на Робърт мога да ни прекарам през охранителните мерки. Стига да уцелим правилното време. — Той написа нещо на лаптопа си. — Така, има три кратки периода през следващите шест седмици, когато ще има достъп до пропуските в охраната.