Предатели [bg]

— Не сме сигурни — отвърна Джеймисън. — В автобиографията си е посочила компютърни науки, но това може да не е вярно.

— Какво искате да кажете? Как така може да не е вярно? — попита Билингс.

— Тя не е тази, за която се е представяла — поясни Декър. — Всъщност сигурни сме, че е криела истинската си самоличност.

— Не разбирам… Коя е била тогава?

— Това е въпросът за един милион долара — отвърна Декър. — Говорила ли е някога на чужд език във ваше присъствие?

Билингс ги погледна недоумяващо.

— На чужд език? Какъв например?

— Какъвто и да било друг, освен английски.

— Не. Макар че понякога ми се струваше, че долавям акцент, без да мога да определя какъв. Приятелят ми е израснал в Германия и също има акцент. Това вероятно е причината да забележа някои особености в произношението ѝ. Искате да кажете, че Ан не е била американка?

— Не сме сигурни — призна Джеймисън.

— Спомняте ли си нещо, което да ви се е сторило необичайно? — попита Декър.

— В сравнение с какво?

— Да е казвала нещо странно… не на място?

Билингс отпи от кафето си и се замисли.

— Ами… Но това едва ли е важно.

— Може да се окаже полезно за нас.

— Една сутрин седяхме в кабинета ми. Беше дошла рано, за да ми разкаже за теста, който е дала на децата в мое отсъствие. Те още не бяха дошли.

— Добре.

— Тя приключи, но не си тръгна. По принцип, когато ми предадеше докъде са стигнали с материала, ставаше и си тръгваше. Без да каже нито дума. Не само с мен се държеше така, а и с останалите колеги. Не мисля, че беше проява на грубост, просто си беше такава.

— Наистина ли? — попита Джеймисън, вперила поглед в Декър. — Кой би могъл да си го помисли?

Декър не обърна внимание на погледа ѝ и попита:

— Но този път не си тръгна?

— Не. Не помръдна от мястото си. Гледаше в една точка. Попитах я дали всичко е наред. Тя кимна. Тогава започнах да ѝ разказвам за бившия ми приятел. Не знам защо, но бях получила имейл от него, след като в продължение на цели две години не бях чула нито дума от този идиот. Оплаквах се на Ан от него, но като че ли повече говорех… на самата себе си. Помня, че споделих как съм го смятала за мъжа на живота ми… Нали се сещате? За мъжа, с когото бих застанала пред олтара.

Декър замълча, но Джеймисън отвърна:

— Да, знам какво имате предвид.

— Казах ѝ, че след като с Фил сме били заедно цели четири години, съм си въобразила, че го познавам, но съм сгрешила.

Когато Билингс замълча, Декър я подкани да продължи:

— А тогава какво?

— О! Тогава тя каза, че абсолютно същото се е случило и с нея.

— Какво точно каза?

— Мислела, че познава някакъв човек, а се оказало, че изобщо не го познава. После стана и си тръгна без нито дума повече. Както обикновено.

— Кога се случи това? — попита рязко Декър.