Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 159
Перейти на страницу:

Но не, не можеше да го направи. Отпусна назад глава, усмихна се на себе си и затвори очи, наслаждавайки се на слънцето, галещо кожата й. Все така със затворени очи очакваше в съзнанието й да се появи образът на Силия Лампри, но вместо това видя изоставените стаи в харема. Видя гниещите рогозки под килимите, покривалата на дивана и невидимите очертания на фигура, която сякаш току-що се бе надигнала оттам.

Елизабет сложи ръка в джоба си. Парченцето стъкло в синьо и бяло проблесна в ръката й. Талисман срещу уроки — това било, както й бе казала Берин. Предполагало се, че тези талисмани отпъждали лошите духове в харема. Всъщност носели се и сега, не ги ли е забелязала из цял Истанбул?

— Трябва ли да покажа това на някого? — бе попитала Елизабет.

— Разбира се, че не — бе отговорила Берин. — Това е евтино, дрънкулка от базара. Могат да бъдат открити навсякъде. Вероятно е паднало от чистачките — после бе изгледала изпитателно Елизабет. — Добре ли си?

— Защо питаш?

— Просто изглеждаш малко бледа, това е.

— О, нищо сериозно — бе отговорила Елизабет, обгръщайки с пръсти гладкото стъкълце. — Добре съм.

Седнала сега на терасата на павилиона, тя върна внимателно талисмана обратно в джоба си. Извади бележник и химикалка от чантата си и започна да си записва идеи, които й бяха хрумнали — мисли, въпроси, каквото й дойдеше в главата, оставяйки мисълта си да се плъзга, накъдето й се иска.

Силия Лампри — записа в началото на страницата. — Пол Пиндар. Корабокрушение. 90-те години на XVI век. „Това са четиристотин години, които ме отделят от тази история — помисли си тя, — макар че биха могли да бъдат и четири хиляди.“ И после пред собствените й очи набучил баща й на меча си, метнал го на вратата на кабината с щурвала — летеше ръката й по листа — и го съсякъл през цялото тяло…

Спря и остави химикалката си. После я вдигна и започна да удебелява главните букви. Значи ударът за Силия е бил двоен. Не само е била взета в плен, включително със зестрата в навечерието на собствения си брак, но и е станала свидетел на убийството на баща си. Елизабет се вторачи невиждащо в листа. Ами Пол Пиндар? Дали го е обичала? Тъгувала ли е за изгубената си любов, както тъгувам аз?

Елизабет тръсна глава и си наложи да върне мислите си на неутрална територия.

Най-важният въпрос бе: как изобщо е оцеляла историята на Силия? Наложи си да се концентрира. Възможно ли е тя да се е спасила, за да успее сама да разкаже историята си? Възможно ли е да се е събрала отново с Пол Пиндар и в крайна сметка да се е омъжила за него, да е отишла с него в Алепо, да му е родила деца…

„Речникът на националните биографии“, който съдържаше доста обширна статия за Пол Пиндар, не споменаваше нищо за наличието на съпруга, но това не доказваше, че не е имал такава. За името „Лампри“ нямаше нищо, разбира се. Беше ясно само едно — някой е знаел историята на Силия, при това достатъчно добре, за да я запише.

Продължи лениво да си драска по листа, запълвайки кръгчетата на цифрата 9 в годината 1599. Това е същата година, през която майсторът на органи Томас Далъм е представил чудесното си творение пред султана. Е, поне неговата история е оцеляла.

Елизабет извади многократно разлистваното си копие на дневника на Томас Далъм. В тази книга е разказът за един орган, отнесен на турския султан и други любопитни въпроси. В дневника се описваше пътешествието му до Константинопол на борда на търговския кораб „Хектор“, собственост на компанията „Левант“, и се разказваше как, след шестмесечно пътуване по море прекрасният подарък, от който зависели множество бъдещи търговски сделки, бил пристигнал почти изгнил от морската вода и как Далъм и хората му ходели всеки ден в двореца, за да го сглобят и възстановят. Описваше се и създалото се приятелство между него и стражите, и как един ден, когато султанът бил в летния си дворец, един от тях му позволил нещо по принцип забранено — да надникне в женското крило.

След като ми показа много други неща, на които се дивих, прекосихме малък квадратен двор, покрит с мрамор, и той ми посочи към решетка в стената, но ми направи знак, че самият той не може да се приближи до нея. Когато се приближих до решетката, стената се оказа много дебела и с дебели железни решетки и от двете страни, но през тази тук решетка аз видях трийсет от наложниците на великия господар, които си играеха с топка в друг двор. Когато ги зърнах за първи път, си помислих, че са млади мъже, но после видях, че косите им се разстилат надолу по гърбовете им, сплетени в долния край с нанизи от малки перли или с други красиви неща. Тогава разбрах, че са жени, и при това много красиви… Стоях толкова дълго да ги гледам, че онзи, който ми беше оказал тази добрина, започна много да ми се сърди. Нацупи се и започна да тропа с единия си крак, за да ме накара да се отдръпна оттам — нещо, което нямах никаква охота да сторя, защото тази гледка ми достави огромно удоволствие.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)