Тайната порта [bg]

Начело на главната процесия вървеше заместникът на главния черен евнух — Сюлейман ага. Докато предишния път в упоеното си състояние Силия не видя почти нищо, а след това помнеше още по-малко, този път беше в състояние на изострено съзнание. Дори по стандартите на дворцовите евнуси Сюлейман ага, с неговото грозно лице и висящ корем, беше истинска гротеска. Тя забеляза как, докато сваляше ризата от раменете й, очите му се плъзнаха по голите й гърди, усети меките му и влажни като сурово тесто ръце върху раменете си. Бузите му бяха някак си едновременно издути и хлътнали, без косъмче, като на бебе. Устата му висеше отпуснато, разкривайки неестествено розови венци и език. Беше толкова близо до него, че тя можеше да го надуши — да усети вонята на стара кожа и смрадта от наскоро ядено месо. Силия усети, че устата й се изпълва с горчива слюнка от отвращение.

Двете момичета бяха подредени една до друга на платформата, а после, след една нагла инструкция да не мърдат от мястото си, Сюлейман ага и евнусите изчезнаха и те останаха сами.

Първоначално Силия не позна съществото, което седеше голо до нея. Момичето беше слабо и определено кльощаво в сравнение с добре гледаното тяло на Силия, с дребно, издължено лице и високите скули на черкезка, но, както забеляза Силия с изненада, изобщо не беше красива. Лицето й беше агресивно обикновено, кожата й — груба и толкова бледа, че сякаш цветът е бил изсмукан със сила от нея, подобно на растение, което е расло в изба или между камъни. Единственото интересно нещо в нея бяха очите й. Бяха бледокафяви, но толкова бледи, че бяха почти златисти, обрамчени с пясъчноруси мигли.

Когато тя видя, че Силия я гледа втренчено, очите й се свиха подозрително и тя подхвърли:

— Какво си ме зяпнала?

Тонът й беше толкова нагъл, че Силия го усети като плесница. А после си спомни.

— Хей, почакай! Знам къде съм те виждала преди! — извика. — Беше този следобед, с хасеки султан! Ти си една от прислужниците на Гюлай хасеки, една от онези, които ни донесоха плодове! — как би могла да забрави това лице? В това момиче имаше нещо особено, нещо неоформено, нещо животинско, което бе накарало Силия още тогава да потръпне от ужас.

— Е, но вече не съм нейна прислужница!

— Искаш да кажеш, че вече не си прислужница на хасеки султан! — поправи я хладно Силия.

В продължение на няколко секунди момичето се вторачи в Силия със златистите си, нахални очи. Накрая сви рамене и отсече:

— Онази глупачка! — и толкова.

За миг Силия бе твърде слисана, за да каже каквото и да е. В харема се държеше толкова много на изисканото поведение и изящния език, че макар и от няколко месеца тук, тя се бе научила да гледа на всяко отклонение от безмилостните правила на учтивостта, дори в по-неформални ситуации, като на шокиращо нарушение на етикета.