Тайната порта [bg]

Присъствието на други жени направи по-нататъшния разговор невъзможен. Двете седяха мълчаливо, докато прислужниците се движеха около тях. Сенките в градината започнаха да се издължават, а кипарисите обгърнаха с хладни сенки малкия павилион.

Силия гледаше жената, която седеше до нея, и изведнъж осъзна кое е онова, заради което валиде очевидно се страхуваше от нея — зад милия външен вид имаше нещо друго, някакво качество, което, въпреки страха, който се бе настанил в нея, накара сърцето на Силия да се изпълни с надежда. От време на време забелязваше изражение, което не беше нито мило, нито срамежливо, а изражение, което издаваше проницателност и интелект. „Ако такава жена е моя приятелка и мой наставник, то тогава сигурно ще успея да оцелея“ — каза си момичето.

Но под зорките очи на прислугата не можеше да се направи нищо. Не след дълго хасеки даде сигнал на Силия да я остави.

— До нови срещи, Кая кадън — рече. — Все още има много, за което да поговорим — и двете си размениха многозначителни погледи.

Когато прислужниците се отдалечиха, Силия реши да се възползва от този шанс и съвсем тихо прошепна:

— Но защо аз, хасеки султан! Не разбирам защо наблюдават точно мен?

— Заради захарния кораб, разбира се — гласеше отговорът. — Не знаеше ли? Изпратен бил от англичаните.

В настъпилото гробовно мълчание Силия се загледа в проблясващите в сребристо води на Мраморно море в далечината.

— Питай приятелката си Анета, тя знае — допълни хасеки. — Тя беше тук, в този павилион заедно с валиде в деня, в който английският кораб пристигна. Точно преди две седмици.

— Английският кораб? — прошепна удивено Силия.

— Да, разбира се. Корабът на английското посолство. Онзи, който донесе големия подарък за султана. Същият, който чакаха през последните четири години. Чуй това! — и отново звукът от чуковете на работниците. — Вече са при портата.

— При портата ли?

— Но, разбира се. Сглобяват подаръка при Портата на птичарника.