Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Но и хората със здрави парашути не биха могли толкова лесно да се измъкнат от горящия, бързо падащ Небесен Господар. За свой късмет дукът беше по това време в пункта за управление, който им откри бърз път към спасението, щом взривиха древните заряди на аварийните люкове. Но самият скок беше ужасно преживяване. За малко дукът изпита облекчение от разтворилия се над главата му купол (колко доволен беше в онзи момент, че караше хората си редовно да проверяват неговите парашути), но веднага последва дълго спускане в непоносим страх — наоколо се сипеха пламтящи парчетии. Не можеше и да се надява, че парашутът му няма да се запали. Видя други, застигнати от тази злощастна участ, да падат покрай него с горящите безполезни куполи над себе си… чу и предсмъртните им писъци.
Накрая дойде и приземяването в гнусната пустош, и мигновено пронизалата го болка в дясното коляно, когато кракът му поддаде при удара в земята. Скочилият веднага след него главен техник остана близо до дука, двамата заедно гледаха бавната агония на „Господаря Мордред“, който се разпадаше върху земната повърхност.
Огромното туловище, пламнало от носа до кърмата, загиваше секция след секция, а дукът осъзнаваше, че вижда смъртта на всичко скъпо за него. В това страховито бедствие губеше всичко — богатствата си, семейството си, поданиците си, целия си свят. И цялата вина за това носеха онзи прокълнат Ел Рашад… и младия изменник Робин.
Сега, препъвайки се в съпротивляващата се маса на гъбичките към единствения подслон в околността, дукът си обеща, че ако срещне някой от двамата, отмъщението му ще бъде ужасно.
Глава двадесета
Джан отчаяно се претърколи по пътеката, опитваше в движение да измъкне оръжието от колана си. Подскачащото нагоре-надолу кълбо беше вече съвсем близо до нея. Пак стреля с лазера. Джан усети миризмата на изгорен прах във въздуха. И този път едва не я улучи. Нямаше време да види дали не е засегнат Робин. Насочи оръжието си с надеждата, че зарядът му не е напълно изразходван.
— Предупреждение! Предупреждение! Вероятно е тази система да функционира неправилно… Моля ви, напуснете района…
Лъчът от оръжието на Джан се заби в кълбото. Сензорите се пръснаха наоколо, а роботът се завъртя лудо на пет-шест стъпки от нея. Джан отново натисна спусъка, но лъч не се появи. Зарядът свърши.
— Внимание! — каза кълбото много силно. — Повредени са основни системи!
Миг след това то се стовари тежко върху пътеката, като издълба в повърхността й дупка, дълбока десетина сантиметра. Заломоти нещо неразбрано и каза с много по-приятен глас:
— Тази система за сигурност е предоставена безплатно от компанията „Кока-Кола“. Но компанията няма да поеме отговорност по никакви юридически искове, произтичащи от действия на системата в изпълнение на програмираните в нея задължения. Благодаря ви и помнете — с „Кока-Кола“ животът е по-добър!
Кълбото млъкна окончателно.
Джан предпазливо седна. Кълбото не направи нищо. Тя се обърна и бързо огледа Робин. Изглежда не беше ранен, гледаше все така мътно. Тя стана бавно с поглед, прикован в кълбото, готова да отскочи, щом то помръдне. Като последна проверка отиде да вземе арбалета. Кълбото подмина и това с безразличие. Сега можеше да бъде сигурна, че го е повредила.
— Изведнъж се оказа, че тук май не е много сигурно място — заговори на Робин, докато зареждаше арбалета. — Може и други от тези смахнати роботи да се навъртат наоколо. Като че най-безопасно е да върна арбалета в магазина, но той сега ни е единственото оръжие. Ти какво ще кажеш?
Робин, разбира се, не й отговори. Тя въздъхна, чувстваше се твърде самотна. Сложи стрела в арбалета, спусна предпазителя и пъхна оръжието с приклада надолу в раницата си.
— Хайде — каза тя и го дръпна да стане, — мисля си, че най-добре е да се върнем обратно нагоре и да си устроим бивака близо до входа. Току виж наложило се бързичко да бягаме оттук.
Джан нервно въртеше глава, искаше навреме да забележи кълбата-убийци, ако се появят. Поведе Робин нагоре по пътеката. Но роботи не се виждаха, най-неприятният момент беше когато минаха покрай магазина за дрехи и петте голи манекена пак поканиха Джан да влезе. Случката отново я разстрои необяснимо.
Поуспокои се малко, когато стигнаха до входа, но на спокойствието й му бе съдено скоро да си отиде. Двамата мъже, изскочили от тъмната вътрешност на един магазин, успяха да я сварят напълно неподготвена за нападението. И двамата носеха пушки. Единият заби приклада в стомаха на Джан. Тя рухна, бореше се за глътка въздух, само можа да гледа как другият стовари приклада върху главата на Робин. „Майко Богиньо, сега вече го убиха!“ Тя падна на колене и длани, напразно се опитваше да си поеме дъх. Чу Робин да се стоварва до нея и усети, че измъкват арбалета от раницата й. Обувка се пъхна под ребрата й и я обърна по гръб. Лежеше със свити към корема крака. Някой сякаш беше сложил отгоре й огромен камък. Още не можеше да диша, всичко плуваше пред погледа й. Смътна фигура застана над нея. Мъжът беше облечен в дрехи от черна кожа, върху тях беше наметнал черна пелерина. Той сведе поглед към нея и се усмихна, после се обърна към Робин. Изражението му се промени. Отначало сякаш не вярваше на очите си, гневът разкриви лицето му и той измъкна от колана си изцапана с кръв кама със сребърна дръжка…