Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Това е защото се страхуват от Думнония, но не и от Кърнау — каза Оуейн и залата отново избухна в смях.
Артър почака смехът да утихне.
— Познавате ли някой друг освен Енгас Мак Ейрем, който може да е нападнал вашите хора? — попита той учтиво.
Тристан се обърна и разгледа хората, които седяха на пода в залата. Той видя плешивата глава на принц Кадуи от Иска и посочи към него с меча си.
— Питайте него. Или още по-добре — повиши той глас, за да надвика подигравките — питайте свидетеля, който чака отвън.
Кадуи вече беше на крака и крещеше да му разрешат да си вземе меча, а неговите татуирани копиеносци заплашваха да избият всички в Кърнау.
Артър удари с ръка по масата. В залата настъпи тишина. Агрикола от Гуент, който седеше до Артър, беше забил поглед в земята, защото тази разправия не го засягаше, бях сигурен обаче, че от вниманието му не отбягваше и най-малката подробност.
— Ако тази нощ някой пролее кръв — каза Артър, — той ще бъде мой враг. — Артър почака докато Кадуи и хората му се успокоят и отново погледна към Тристан. — Доведете вашия свидетел, господарю.
— Това да не е съдебно заседание — протестира Оуейн.
— Пуснете свидетелят да влезе — настоя Артър.
— Това е угощение — обади се пак Оуейн.
— Нека да дойде свидетелят, нека да дойде — каза епископ Бедуйн, който искаше тази неприятна работа да свърши по-бързо. Хората край стените минаха по-напред, за да чуват по-добре, но когато се появи свидетелят на Тристан, всички започнаха да се смеят, защото това беше едно момиченце на около девет години. Тя вървеше спокойно и изправено през залата, застана до принца на Кърнау, който сложи ръка на раменете й.
— Сарлина дъщеря на Едейн — каза той името на детето и окуражително я потупа по рамото. — Говори.
Сарлина облиза устните си. Тя предпочете да говори на Артър, може би защото от всички мъже, които седяха около него на високата маса, той имаше най-добро лице.
— Баща ми беше убит, майка ми беше убита, братята и сестрите ми бяха убити… — Тя говореше сякаш беше научила думите си наизуст, но никой в залата не се съмняваше, че казва самата истина. — Бебето, най-малката ми сестричка, също беше убито — продължи тя — и моето коте беше убито — тук за първи път се появиха сълзи в очите на детето, — а аз видях всичко.
Артър поклати глава със съчувствие. Агрикола от Гуент прокара ръка през посивелите си коси и вдигна поглед към почернелите греди на тавана. Оуейн се облегна назад и отпи от своя рог. Епископ Бедуйн изглеждаше разтревожен.
— Ти наистина ли видя убийците? — попита той детето.
— Да, господарю — отвърна Сарлина. Вече не беше толкова спокойна, защото трябваше да отговаря с думи, които не беше подготвяла и репетирала.
— Но нали е било през нощта, дете — възрази Бедуйн. — Нали нападението е било извършено през нощта, лорд принц? — попита той. Лордовете на Думнония бяха чули за нападението над мочурищата, но бяха повярвали на твърденията на Оуейн, че клането е работа на Черните щитове на Енгас. — Как е могло да види детето нещо през нощта? — попита епископът.
С леко потупване по рамото Тристан отново окуражи момичето.
— Кажи на епископа какво се случи.
— Мъжете хвърлиха огън в колибата ни, господарю — каза Сарлина с тих глас.
— Огънят не е бил достатъчен — изръмжа някой в сянката и залата избухна в смях.
— Ти как оцеля, Сарлина? — попита внимателно Артър, когато смехът заглъхна.
— Скрих се, господарю, под едно одеяло.
Артър се усмихна.
— Добре си направила. А видя ли човекът, който уби майка ти и баща ти? И… твоето коте?
Тя кимна с глава. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Видях го, господарю — каза тя тихо.
— Тогава разкажи за него — подкани я Артър.
Под черното си вълнено наметало Сарлина беше облечена със сива рокля и сега тя вдигна слабите си ръце, дръпна ръкавите на роклята си нагоре и каза:
— Човекът имаше картинки тук, господарю, на дракон и на глиган. — Детето показа на собствените си ръце местата на татуировките и след това погледна към Оуейн. — Имаше и пръстени в брадата — добави момичето и млъкна. Но вече беше казала достатъчно. Само един човек носеше воински пръстени в брадата си, а всеки от присъстващите тази сутрин бе наблюдавал ръцете на Оуейн, забили копието в корема на Уленка, всеки знаеше, че на тези ръце бяха татуирани драконът на Думнония и собственият символ на Оуейн — глиган с дълги бивни.
В залата беше тихо. Едно дърво изпука в огъня и изпрати облаче дим към тавана. Полъх на вятъра отвя суграшицата срещу дебелия сламен покрив и залюля пламъците на огньовете, запалени из залата. Агрикола разглеждаше сребърната дръжка на своя рог, сякаш никога не беше виждал такова нещо. В залата някой се оригна и звукът като че ли подтикна Оуейн да обърне голямата си рошава глава и да се вторачи в детето.