Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита Силк.
— Аз съм ангарак — продължи Ярблек. — Още като малко момче съм гледал как гролимите разсичат гръдния кош на хората, за да изтръгват сърцата им и да ги принасят в жертва на Торак. Но онова, което става в Каранда сега, ме кара да се чувствам така, сякаш червата ми се преобръщат. Те приковават живи хора с колове към земята и след това викат своите демони. Всичките отвратителни чудовища затлъстяват все повече с всеки ден.
— Би ли ни разказал какво по-точно правят те?
— Всъщност никак не ми се ще. Използвай въображението си. Бил си в Мориндландия. Знаеш какво ядат демоните.
— Не говориш сериозно, нали!
— О, съвсем сериозно. А пък карандите се хранят с остатъците. Както вече казах — имат отблъскващи навици. Освен това се носят слухове, че демоните се съвкуплявали с жени.
— Това е ужасно! — изрече задъхано Гарион.
— Наистина — съгласи се Ярблек. — Жените обикновено не оцеляват след бременността, но съм чувал, че няколко вече са родили живи изроди.
— Трябва да сложим край на всичко това! — мрачно каза Белгарат.
— Желая ви успех — подхвърли Ярблек. — Що се отнася до мен, щом успея да събера достатъчно голям керван, веднага си заминавам за Гар ог Надрак. За нищо на света не бих се доближил до Менга — нито до покорните нему демони, които той държи на каишка.
— За Нахаз ли става дума? — попита Гарион.
— Значи си чувал името му?
— Долмар ни каза за него.
— Вероятно би трябвало да започнем тъкмо с него — заяви Белгарат. — Ако успеем да изтласкаме Нахаз там, откъдето е дошъл, има голяма вероятност останалите демони да последват своя господар.
— Хитро, много хитро — изсумтя Ярблек.
— Имам определени идеи — продължи възрастният мъж. — След като демоните се махнат, Менга няма да има на разположение нищо друго освен зле тренирана и още по-зле въоръжена армия от карандски фанатици. Ние ще продължим със своята работа и ще оставим Кал Закат да се оправя с нея. — Той се засмя за миг. — Това ще ангажира ума му в достатъчна степен, за да не върви като хрътка по петите ни.
Вела и жонгльорът Фелдегаст приближаваха бавно към беседката. Комедиантът отново вървеше на ръце — движеше се твърде нестабилно и размахваше смешно краката си във въздуха.
— Историята му беше страхотна — каза надракското момиче с изкусителното тяло и се разсмя. — Ала много-много не го бива да поглъща наистина добро питие.
— Стори ми се, че той не пи чак толкова много — отбеляза Силк.
— Не пивото обърка мозъка му — отвърна Вела и измъкна една сребърна плоска от пояса си. — Дадох му една-две глътки от това. — Очите й изведнъж блеснаха закачливо. — Искаш ли и ти да си пийнеш малко, Силк?
— Какво има вътре? — попита с дълбоко подозрение.
— Малко от онова питие, което приготвяме в Гар ог Надрак — отговори невинно тя. — Вкусно е като майчино мляко. — След това демонстрира качеството на питието, като отпи яка глътка.
— Да не е отлас?
Тя кимна утвърдително.
— Не, благодаря. — Силк потрепери. — Последния път, когато пих от това чудо, не можех да си припомня какво съм правил цяла седмица.
— Не бъди такъв страхливец, Силк — подкани го тя презрително и отпи още една внушителна глътка. — Виждаш ли? Въобще не боли. — След това хвърли поглед към Гарион. — Хей, милорд. Как е прекрасната ти малка женичка?
— Добре е, Вела.
— Радвам се да чуя това. Успя ли да й направиш още някое бебе?
Гарион се изчерви и отговори:
— Не.
— Губиш си времето. Защо не изтичаш в двореца и да я подгониш из спалнята? — След това хлевоустата красавица се обърна към Белгарат и каза: — Е?
— Какво „е“?
Тя измъкна светкавично една от камите в пояса си.
— Искаш ли да опиташ? — И се обърна с гръб към него и се наведе, така че добре закръглените й задни части блеснаха пред погледа му.
— А, не сега, Вела, но все пак ти благодаря — каза той със съкрушително достойнство. — Още е много рано за мен.
— Няма нищо, старче — подхвърли Вела. — За тебе съм готова винаги. Щом ти се прииска, чувствай се поканен. Наточих всичките си ножове преди да пристигнем в Мал Зет и ги пазя специално за тебе.
— Изключително мило от твоя страна.
Пияният Фелдегаст се наклони опасно, зарита и се строполи на земята. Когато успя да се надигне, грозното му лице беше изкривено и охлузено, а гърбът му беше толкова силно извит, сякаш имаше гърбица.
— Мисля, че попрекали с пиенето, приятелю — рече весело Белгарат и бързо се приближи към пияния жонгльор да му помогне да си стъпи на краката. — Слушай, наистина трябва да се изправиш, казвам ти. Ако останеш така приведен, всичките ти черва ще се вържат на възли. — После прошепна нещо в ухото на акробата и кралят на Рива почувства лек полъх — Белгарат съсредоточаваше волята си — едва доловимо, постепенно, сякаш се готвеше да протегне ръка на малко дете.