Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » История на парите (от пясъчника до киберпространството)
История на парите (от пясъчника до киберпространството) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:

История на парите (от пясъчника до киберпространството)
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 142
Перейти на страницу:
Метричният фетиш

През 1793 г. Конвентът, както се наричал законодателният орган на Франция, приел поредица от декрети, с които се въвеждала десетична система не само в парите, но и в мерките и теглилките, използвани на територията на страната. С това самата концепция за десетичните и метричните мерки далеч надхвърлила първоначалния замисъл. Френските радикали отъждествявали революционната демокрация с въвеждането на десетична система навсякъде, където е възможно. В един момент те насочили вниманието си към пространствените измерения, като на бърза ръка премахнали правия ъгъл от 90° и го заменили с нов, от 100°.

В тоталното си увлечение по десетичната система французите надминали дори революционния ентусиазъм на Томас Джефърсън и останалите американски патриоти. Тромавата вавилонска система за отчитане на времето, основана на периоди от шейсет секунди, шейсет минути и дванайсет часа, вече не се струвала достатъчно добра на Конвента, който се запретнал да постави и времеизмерването на десетична основа. Така на 24 ноември 1793 г. бил приет закон, с който минутата се разделяла на сто секунди, а часът — на сто минути. Били произведени и няколко часовника, които работели по новата система, но те се оказали извънредно трудни за конструиране и практически неразбираеми за широките народни маси.

Новата система не се ограничавала само с минутите и секундите. Било разпоредено също така, че денонощието се състои от 10 часа, а седмицата — от 10 дни, и вече не се нарича седмица, а декада. Три декади се равнявали на един месец. По новия календар французите трябвало да празнуват Нова година на 22 септември — деня на есенното равноденствие, а летоброенето щяло да започва от основаването на Френската република на тази дата през 1792 г. Броят на месеците се запазил 12, но имената им били променени, за да отразяват измененията във времето през съответния сезон. Освен това месеците били групирани в четири сезона, като се отличавали по съответните суфикси. Месеците от есенната група например окончавали на суфикс — aire; така месецът, който започвал на 22 септември по грегорианския календар, щял да се казва Vendemiaire.

Тъй като практически никой не приемал новото денонощие от 100 000 секунди, на 18 жерминал ан III (7 април 1795 г.) правителството се видяло принудено да го изостави. Названията на месеците обаче останали в сила до 1 януари 1806 г., когато Наполеон окончателно премахнал републиканския календар и възстановил грегорианския.

Въпреки пълния провал на революционния десетичен часовник и календар, десетичната система се съхранила при монетите, мерките и теглилките поради своята практичност, като Наполеоновите армии спомогнали за нейното разпространение из цяла Европа, от Испания до Русия. Изработен бил от платина и стандартен еталон за единица дължина от един метър, който днес се съхранява във Френския държавен архив.

Във Франция десетичното мислене прераснало в национален фетиш на революционните класи и техните съюзници в академичните среди. Въвеждането на десетична система в сферата на парите подготвило почвата за постепенното й разпространение в мерките и теглилките. В действителност обаче първото предложение за десетична система на единиците за тегло и размер датира много преди революцията — чак от далечната 1670 г., и е свързано с името на Габриел Мутон, викарий при църквата „Сен Пол“ в Лион. По онова време идеята се сторила на публиката прекалено ексцентрична и не получила широка гражданственост, но продължила да занимава съзнанието на учените, докато постепенно еволюирала в това, което познаваме и днес като модерната метрична система. Като единица за дължина един метър е определена отсечка, равняваща се на една десетмилионна част от земния меридиан, преминаващ през Париж. Производни на тази основна единица са километърът, равен на 1000 метра, както и сантиметърът и милиметърът, съответно 1/100 и 1/1000 от метъра. По онова време бил въведен и литърът като мярка за обем на течности и насипни стоки, еквивалентна на куб със страна десет сантиметра.

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)