Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Мишел кимна, докато мислеше бързо. Значи, ето затова джинсите „Рок-енд-рол“ не подписаха сделката с Робъртсън и Нейчър — и двете — негови клиентки.
— Кога се случи това? — попита той, докато си драскаше в жълт настолен бележник.
— Люк Казуей я снима, преди тя да замине за Лос Анджелис. От рекламната агенция видяха снимките и полудяха по нея.
Мишел знаеше, че Робъртсън ще побеснее, ако агенцията му подпише с Бриджит. Е, и какво? За Мишел парите винаги бяха на първо място. След това той се обърна към Бриджит:
— Ако това е така, ще ти осигуря най-добрите сделки в този бизнес.
— Точно това искам — съвсем определено каза Бриджит.
— Отиваме да се видим с Аурора в „Мондо“ — обади се Нона. — Реших, че ако й кажем за джинсите, тя може да поиска да сложи Бриджит на корицата.
— Не, не, не! — почти извика Мишел. — Не правете това. Аз ще го направя. И ето как ще стане: ще дам вечеря в апартамента си. Ще поканим Аурора, съпруга й и няколко други интересни гости. По време на вечерята ще съобщя на Аурора, че двете списания — „Алуър“ и „Глемър“ — се надпреварват кое да постави Бриджит на корицата си заради новата й рекордна сделка, която ще я направи по-известна от кое да е от момичетата на „Гес“. Уверявам ви — на следващия ден Аурора ще дойде при нас, за да моли Бриджит да се появи първо на нейната корица.
— Звучи ми добре — каза Бриджит и широко се усмихна.
— Ах! — Мишел се хвана за главата. — Мозъкът трябва постоянно да работи. — Избледнелият му син поглед се срещна с нейния. — Не съм ли прав, ma cherie6?
— О, да — отвърна тя ентусиазирано — беше впечатлена от него. — Абсолютно.
— Какъв е произходът ти? — попита Алекс. — Откъде си?
Винъс осъзна, че Алекс Уудс очевидно не знае кой знае колко за нея. По дяволите — тя щеше да продължи да играе играта и да развеселява големия творец.
— Аз съм истинско бруклинско момиче — каза тя любезно. — Имам усещането, че половината Холивуд е започнал оттам.
— Не и аз — отвърна Алекс. — Аз съм местно момче.
— О, хайде — рече Винъс, флиртувайки съвсем малко. — Не може да си от Лос Анджелис. Никой не е оттук.
— Аз съм.
— Изненадана съм — каза тя. — Работите ти звучат толкова по нюйоркски.
— Прекарах много време в Ню Йорк — рече той. — Но да не се отклоняваме от въпроса. Предполагам, че трябва да те интервюирам.
— Няма да е точно интервю, Алекс. Дойдох да те видя, защото си написал сензационен сценарий и аз искам да играя Лола. Знам, че мога да свърша невероятна работа.
— Много си сигурна в себе си.
— Защо пък да не съм? Постигнала съм много — тя му хвърли невинен поглед, за да го накара да омекне. — Като тебе.
Той я погледна учудено.
— Не е необходимо да се продаваш. Знам коя си.
— Какво успокоение! — каза тя насмешливо, убедена, че той изобщо няма представа коя е тя.
Той се изправи.
— Е, стигнахме до същината. Ще ме извиниш за момент? Трябва да отида до тоалетната.
„О, Боже — помисли си тя. — Той се друса. Не може да издържи и пет минути.“
— Естествено — каза тя невъздържано. — Защо да имам нещо против? И без друго вече прекарах последния час, като висях тук.
— Разбери — рече той и направи физиономия. — Природата зове.
Той влезе в банята, затвори вратата и веднага позвъни на Франс.
— Да, Алекс? — обади се тя.
— Цветя — поръча той. — За Лъки Сантейнджело. Увери се, че ще бъдат наистина много специални. Всъщност рози. Много рози.
— Колко искаш да й изпратят?
— Бъди сигурна, че ще са много. Всъщност нека да са шест дузини червени рози. Нека да ги занесат в дома й този следобед, така че да я чакат, когато се прибере в къщи.
— Какво да пише на картичката? — попита Франс. — Обичайното?
— Не, не обичайното, Франс — подразни се той. — Аз сам ще надпиша картичката.
— А Тин Лий?
— Какво?
— Цветя, защото си провалил срещата?
— Предполагам.
Върна се в офиса си, където Винъс се беше отпуснала на канапето в типична за Лола поза.
— Привет, скъпи — каза тя и махна подканващо. — Не искаш ли да се отпуснеш край мене?
Това беше реплика от сценария и тя я произнесе точно както трябва.
— Не можем да ти платим достатъчно — заяви Алекс.
— Знам, вече сте превишили бюджета с избора на Джони Романо.
— Обикновено не работя със звезди.
— Аз пък обикновено не работя с известни режисьори, които едва са чували за мене.
— Това не е вярно.
Винъс седна нормално.
— Ще го приема. Но, Алекс, ти не знаеш нищо за мене.
— Не си падам по клюките.
— О — каза тя сърдито. — За такава ли ме мислиш?
— Не. Не съм казал такова нещо. Хайде, Винъс, разкажи ми повече за себе си. Ти си от Бруклин… От какво семейство?
6
Скъпа моя (френ.) — Б.пр.