Вендета: Отмъщението на Лъки

Той се изсмя сардонично.

— Свястна жена? В Холивуд? Скъпа, ти от коя планета падаш? Всички са проститутки или актриси. Каквато и да хванеш, няма кой знае каква разлика.

— Господин Цинизъм.

— Хей — каза той, докато махаше на неколцина продуценти. — Ето ти задача. Намери ми свястна жена и ще бъдеш най-уважаваният човек на сватбата ми.

— Какво ще кажеш за Винъс?

— А ти какво ще кажеш да проверим дали не си луда?

— Тя и Купър скъсаха.

— Ужасно голяма изненада.

Бяха тъкмо по средата на обяда, когато Киоко се втурна към масата им ужасно възбуден.

— Лъки, по-добре веднага се върни в офиса си — каза той.

— Нещо с децата? Да не се е случило нещо? — попита тя, мислейки си за най-лошото.

— Не, не… Те са добре. Става въпрос за работа — обясни Киоко; обичайното му спокойствие се беше изпарило. — Моля те, Лъки, ела веднага с мене.

— Ще ви трябва ли помощта ми? — предложи Чарли. — Защото, нали знаеш, аз съм постоянната ти кино-икона в блестяща рамка.

Лъки си изправи.

— Остани тук, Чарли. Веднага ще се върна.

Тя тръгна от ресторанта след Киоко и изчака да излязат навън, преди да се обърне към него:

— Какво, по дяволите, става?

— В офиса ти има една жена. Тя отказва да си тръгне.

— Каква жена?

— Не знам. С нея е и Мортън Шарки. Те минаха покрай мене и влязоха направо в личния ти офис. Изобщо не се спряха.

Лъки имаше лошо предчувствие. Беше заподозряла, че Мортън играе някаква игра, беше го усетила миналия ден. Но каква? Минаха през двора в мълчание. Тя влезе в кабинета на Киоко и се втурна в офиса си.

Зад бюрото й седеше жена в костюм на Шанел. Около нея се въртеше Мортън Шарки, който изглеждаше така, сякаш му е неудобно.

— По-добре е да имаш добро обяснение на това — произнесе Лъки със стоманен глас. — Много добро обяснение.

Дона се завъртя в стола на Лъки и кръстоса поглед с врага.

— Аз съм Дона Ландсман, новият собственик на студиите „Пантър“ — каза тя — гласът й беше дори по-студен от този на Лъки. — А ти, скъпа, си уволнена.

— Какво? — едва си пое дъх Лъки.

— Отсега аз поемам ръководството — обясни Дона и доволна установи, че Лъки изобщо не я е разпознала — това се четеше по лицето й. — Имаш тридесет минути да събереш личните си вещи и да напуснеш офиса.

— Какво, по дяволите, става? — Лъки се обърна ядосано към Мортън.

Той прочисти гърлото си.

— Вярно е, Лъки — каза той с изтънял глас. — Госпожа Ландсман държи контрола с петдесет и пет процента от акциите на „Пантър“. Това й дава правото да се разпорежда тук.

— Не е възможно — произнесе шокирано Лъки.

— О, напротив — злорадстваше Дона. — Даже е много възможно. И както мога да те уверя, е направено.

Лъки стана ледено спокойна. Тя беше атакуваната и трябваше да се опре на нещо, да открие точно как се е случило.

— Ти знаеше ли за това, Мортън? — попита тя с глас, в който се беше събрал толкова гняв, че всеки момент щеше да експлодира.

Той не можеше да я погледне в очите.

— Аз… чух, че нещо става.