![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Подозирате ли ме в нещо, сър?
— Не може да отречете, че е налице странна последователност от съвпадения — подхвърли Джавна.
— Мога, и още как — ядосах се. — Дадох заповедта след като „Модесто“ бе ударен. Моят пилот се оказа достатъчно подготвен и съобразителен да ни свали на планетата въпреки непрестанния огън. Доколкото ми е известно, при катастрофата тялото ми се е разпиляло на площ колкото Роуд Айланд. Ако съм извадил късмет, той е, че ме откриха, преди да пукна. Всичко останало е опит и умение, на пилота и мои. Прощавайте, ако съм бил толкова добре подготвен, сър.
Джавна и Нюман се спогледаха отново.
— Ние само събираме информация — рече успокояващо Нюман.
— Да бе! — кипнах съвсем. — Ако наистина смятах да предам Колониалните сили и да си спася кожата, едва ли щях да го направя по толкова самоубийствен начин.
— Добре, продължаваме нататък — каза Нюман.
— Карайте — подканих ги.
— Казахте, че сте видели вражески кораб да стреля по наш крайцер в мига, когато се е появил в пространството около Корал.
— Точно така.
— Интересно как сте успели да го забележите? — рече Джавна.
Въздъхнах и попитах:
— През цялото време ли ще се държите така? Ще е много по-лесно, ако престанете да ме подтиквате да си призная, че съм шпионин.
— Говорехме за ракетната атака, капрал — намеси се Нюман. — Помните ли кога бяха изстреляни ракетите — преди или след появата на нашия кораб?
— Струва ми се, че беше преди това — отвърнах. — Мисля, че те знаеха къде и кога ще се появим.
— Как според вас може да стане това? — попита Джавна.
— Нямам представа. До деня преди атаката не знаех дори как действат мигнодвигателите. От малкото, което научих, не виждам как е възможно да се предвиди мястото, където ще се появи корабът.
— Какво значи „от малкото, което научих“? — попита Нюман.
— Алън, другият отдельонен командир — не исках да кажа, че ми е бил приятел, за да не будя отново подозренията им, — обясняваше, че мигнодвигателят действа, като премества кораба в друга вселена, досущ като първата, и че както изчезването му в едната, така и появата в другата са изключително малко вероятни. Ако наистина е така, не виждам как е възможно да се разбере къде и кога ще се появи корабът.
— И какво според вас се е случило там? — попита Джавна.
— Какво искате да кажете?
— Нали твърдите, че няма никакъв начин да се разбере къде ще се появи един кораб. Единственото обяснение е, че някой е предупредил рреите.
— Пак ли се връщаме на това? Вижте, дори да има предател, как го е направил? И да прати съобщение на рреите, няма никакъв начин те да знаят точното място, на което ще се появи всеки от нашите кораби — а вече ви казах, че рреите ни очакваха. Удариха ни секунда след като се появихме в пространството около Корал.
— В такъв случай ще ви попитам отново — упорстваше Джавна. — Какво според вас се е случило там?
Свих рамене.
— Може би скоковете не са точно това, което си мислим, че са.
— Не се впечатлявай особено от разпитите — успокои ме Хари и ми подаде чаша плодов сок. — На нас също ни изиграха театъра с „подозрително е, че точно вие сте оцелели“.
— И ти как реагира?
— По дяволите — изруга Хари. — Казах им, че съм напълно съгласен с тях. Това е ужасно подозрително. Нищо чудно, че отговорът хич не им се понрави. Всъщност не мога да ги виня за това. Подложени са на огромен натиск. Ако не разберат скоро какво се е случило, всички здравата ще го загазим.
— Като стана дума, ще взема да те попитам и теб — рекох. — Какво мислиш се е случило там?
— Не зная — отвърна Хари. — Може би имаме погрешна представа за същността на мигноскока. — И отпи от чашата си.
— Странно, но и аз съм на същото мнение.
— Говоря сериозно — разсърди се Хари. — Може да нямам научната подготовка на Алън, мир на праха му, но вероятно целият теоретичен модел, на който се базира мигнопреходът, е напълно погрешен. Очевидно рреите познават способ за предсказване, при това с невероятна точност, на мястото и времето, където ще се появи кораб след скок. Но как, за Бога?
— Едва ли ние с теб ще открием начина.
— Абсолютно си прав. Въпреки това те го правят. Което доказва недвусмислено, че теорията ни е погрешна. А когато една теория вземе да куца, най-добре я изхвърли през прозореца. И тогава ще се върнем на първоначалния въпрос — какво всъщност става?
— Някакви идеи по въпроса?
— Имам една-две, макар да не са по моята специалност. Не ми достигат математични познания.
Разсмях се.
— Знаеш ли, съвсем скоро Алън ми каза нещо подобно.
Хари също се засмя и вдигна чашата.