![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Погледнах ги.
— Радвам се че сте тук. Не ме разбирайте погрешно, но защо дойдохте? Защо не сте на „Хамптън Роудс“?
— Джон, „Хамптън Роудс“ беше унищожен — отвърна Джеси. — Удариха ни точно когато излизахме от скок. Бяхме на борда на совалката, която получи повреда в двигателите. Изкарахме ден и половина в космоса, преди да ни открие „Спароухок“. За малко да се задушим там.
Спомних си ррейския кръстосвач, който бе издебнал един наш кораб при излизане от мигнопреход. Зачудих се дали не е бил тъкмо „Хамптън Роудс“.
— Какво стана с „Модесто“? Знаете ли?
Джеси и Хари се спогледаха.
— „Модесто“ също пострада — рече накрая Хари. — Джон, те разрушиха всички кораби. Беше истинска кланица.
— Не е възможно да са разрушили всички. Нали казахте, че са ви прибрали на борда на „Спароухок“? Те намериха и мен.
— „Спароухок“ пристигна по-късно, след първата вълна — обясни Хари. — Освен това е скочил доста далече от планетата. Каквото и да използваха рреите за проследяване на кораби, не се получи със „Спароухок“. Макар че по-късно, когато излезли на орбита, ги засекли. За малко да им видят сметката и на тях.
— Колко са оцелелите?
— От „Модесто“ си само ти — рече Джеси.
— Видях и други совалки да се измъкват.
— Били са свалени всичките — рече Джеси. — Рреите стреляха по всичко, по-голямо от кутия за хляб. Нашата совалка оцеля само защото двигателят беше ударен. Вероятно са сметнали, че не си заслужава да хабят ракета.
— Общо колко са оцелелите? Не може да съм само аз и вашата совалка.
Джеси и Хари не отговориха.
— Невъзможно, мамка му! — ядосах се аз.
— Това беше засада, Джон — заговори Хари. — Всеки кораб бе посрещан с огън веднага след появяването си в системата. Не знаем как са го постигнали, но е факт, също както и изтребването на излетелите совалки. На „Спароухок“ си даваха ясна сметка какво рискуват, докато те издирваха, но смятаха, че си заслужава. — Ти си единственият оцелял. Само вашата совалка е успяла да се добере до повърхността. Намерили я благодарение на радиомаяка. Пилотът ви го включил малко преди катастрофата.
Спомних си за Фиона. И Алън.
— Какъв е общият брой на жертвите?
— Шейсет и два крайцера с по един батальон на борда и екипажите — отвърна Джеси. — Деветдесет и пет хиляди души. Приблизително.
— Ужас!
— Духнаха ни под опашката, няма какво да се лъжем. — Хари поклати глава. — Затова стърчим тук. Няма къде да идем.
— Като изключим, че непрестанно ни викат на разпити — оплака се Джеси. — Като че ли може да знаем нещо. Бяхме на борда на совалката, когато удариха кораба.
— Нямат търпение да се възстановиш, за да започнат и теб, Джон — предупреди ме Хари. — Очаквай гости всеки момент.
— Що за стока са?
— Хора без капчица чувство за хумор.
— Извинявайте, че не сме в настроение за шеги, капрал Пери — рече ми подполковник Нюман. — Когато изгубиш шейсет кораба и близо сто хиляди войници, щеш не щеш, ставаш сериозен.
Нюман се бе появил с въпроса как се чувствам, а аз отвърнах „натрошен“. Мислех, че това може да го умилостиви, но се оказа, че греша.
— Съжалявам — рекох. — Всъщност това не беше шега. Може би знаете, че изгубих доста голяма част от тялото си на Корал.
— Как всъщност се озовахте на Корал? — попита ме майор Джавна, вторият представител на комисията по разследването.
— Струва ми се, че бях на борда на совалка. Макар че тази част ми се губи.
Джавна погледна Нюман, сякаш му казваше: „Пак шегички“.
— Капрал, в доклада си съобщавате, че сте наредили на пилота на вашата совалка да взриви вратите на хангара.
— Това е вярно — потвърдих. Бях написал доклад вечерта след като ме посетиха Джеси и Хари.
— С чие разрешение дадохте тази заповед?
— С ничие. „Модесто“ бе подложен на ракетен обстрел. Сметнах, че няма нищо лошо в това да проявя лична инициатива.
— Имате ли представа за броя на совалките, изстреляни в околностите на Корал по време на операцията?
— Не. Но сигурно не са били много.
— По-малко от сто, включително седемте от „Модесто“ — рече Нюман.
— А знаете ли колко от тях са достигнали повърхността на планетата? — попита Джавна.
— Доколкото ми е известно, само моята.
— Точно така — каза Джавна.
— Е, и какво?
— Какво ли? — Нюман ме изгледа. — Изглежда, сте извадили страхотен късмет, когато сте наредили да взривят вратите на хангара в последния възможен момент, за да се доберете до планетата.
Втренчих поглед в него.