![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Простете, не исках да нахалствам — промълвих най-после. — Само се питах дали ме познавате.
Тя ме отгледа от главата до петите.
— Не. И повярвайте, не сме били заедно в началния курс.
— Вие ме спасихте — рекох. — На Корал.
Това я накара да се пооживи.
— Без майтап? Нищо чудно, че не ви познах. Предишния път, когато ви видях, бяхте без чене. Без да се обиждате. И също без да се обиждате, но съм изненадана, че сте прескочили трапа. Не бих се обзаложила, че това е възможно.
— Защото има нещо, заради което да живея — отвърнах.
— Очевидно — бе лаконичният й коментар.
— Казвам се Джон Пери — казах и протегнах ръка. — Боя се, че не зная името ви.
— Джейн Сейгън — отвърна тя и пое ръката ми. Задържах я малко по-дълго, отколкото би трябвало. Когато я пуснах, долових в лицето й изненада.
— Капрал Пери — обади се един от спътниците й, който очевидно междувременно бе събрал още информация за мен чрез своя МозКом, — съжалявам, но бързаме да се нахраним. Трябва да се върнем на кораба до половин час, тъй че, ако не възразявате…
— Не ме ли помните от другаде? — прекъснах го аз, говорех на Джейн.
— Не — отвърна тя и от гласа й повя хлад. — Благодаря, че ни навестихте, но наистина трябва да се нахраня.
— Позволете да ви пратя нещо. Едно изображение. Чрез вашия МозКом.
— Повярвайте, не е необходимо — отвърна Джейн.
— Само една снимка — настоях. — После ще си тръгна. Умолявам ви.
— Е, добре — въздъхна тя. — Но побързайте.
Сред малкото лични вещи, които бях взел, когато напусках Земята, имаше и дигитален албум на семейството ми, приятелите и местата, за които бих искал да си спомням. Бях ги прехвърлил в моя МозКом и по-добре, защото изгубих вещите си с „Модесто“. Избрах една снимка от албума и я изпратих. Наблюдавах я, докато активираше своя МозКом. После отново извърна глава към мен.
— Сега вече познахте ли ме? — попитах.
Тя подскочи с бързина, непостижима дори за войник от Колониалните сили, и ме притисна към близката преграда. Почти съм сигурен, че чух едно от ребрата ми да изпуква. Хари и Джеси скочиха от другия край на заведението и се втурнаха към нас. Двамата спътници на Джеси им пресякоха пътя. Едва си поемах дъх.
— Кой си ти, по дяволите? — изсъска Джеси. — И какво се опитваш да постигнеш?
— Аз съм Джон Пери — изхриптях. — Нищо не се опитвам да постигна.
— Глупости. Откъде имаш тази снимка? — Тя се наведе към мен. — Кой ти я направи?
— Никой не ми я е правил — отвърнах мъчително. — От сватбата ми е. Това е… брачната ми фотография. — За малко да кажа „нашата брачна фотография“, но се усетих навреме. — Жената на снимката е моята съпруга Кати. Умря, преди да постъпи в армията. Взели са нейното ДНК, за да те направят. В теб има част от нея. Част от теб има в тази снимка. Частта, която ми даде това — вдигнах ръка и посочих брачната си халка. Единственото нещо, което ми бе останало от Земята.
Джейн изръмжа, вдигна ме и ме запрати през помещението. Претърколих се през няколко маси, като събарях чинии и чаши, и накрая се строполих на пода. Нещо лепкаво се стичаше от слепоочието ми.
Хари и Джеси зарязаха предпазливия танц със своите опоненти и изтичаха при мен. Джейн също понечи да пристъпи, но двамата й другари я спряха.
— Чуй ме добре, Пери — заяви тя. — Стой далеч от мен. Следващия път, когато те видя, ще съжалиш, че не си умрял. — Обърна се и си тръгна. Един от другарите й я последва, вторият се приближи към нас. Джеси и Хари се надигнаха да го пресрещнат, но той разпери ръце.
— Пери — рече, втренчил поглед в мен. — Какво беше това? Какво толкова й прати?
— Защо не попиташ нея, приятелче? — рекох.
— За теб съм лейтенант Тагор, капрал. — Тагор изгледа Джеси и Хари. — Вас двамата ви познавам. Бяхте от „Хамптън Роудс“.
— Тъй вярно, сър — потвърди Хари.
— Чуйте ме и тримата — рече Тагор. — Не зная какво става тук, но искам да сме наясно с едно нещо. Каквото и да е било, ние не сме част от него. Разправяйте каквото си щете, само гледайте да не споменавате думите Специални части, инак лично ще се постарая останалият срок от военната ви кариера да е кратък и мъчителен. Не се шегувам. Ще ви разгоня фамилията. Ясен ли съм?
— Тъй вярно, сър — отвърна Джеси. Хари кимна. Аз изхриптях.
— А сега се погрижете за приятеля си — нареди Тагор. — Изглежда, сякаш са го прекарали през месомелачка. — И си тръгна.
— Божичко, Джон. — Джеси се наведе и попи раната ми с кърпичка. — Какво толкова направи?
— Пратих й сватбената ни снимка — отвърнах.
— Много хитро. — Хари поклати глава и се огледа. — Къде ти е патерицата?
— Падна зад паравана, когато ме хвърли.