![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Лекарката спомена нещо в смисъл, че Специалните части имат особени нужди — казах. — Но дори да съм халюцинирал, войниците, които ме спасиха, изглеждаха съвсем нормално.
— Ние също не видяхме никакви мутанти и чудовища на „Спароухок“ — потвърди Джеси.
— Не забравяй, че не ни позволиха да се разхождаме на воля из кораба — посочи Хари. — Държаха ни затворени и ни пазеха. Освен спалното видяхме само лазарета.
— Но други са виждали Специалните части в бой или просто да се разхождат — рече Джеси.
— Така е — съгласи се Хари. — Виждали са някои от тях. Но не всички.
— Миличък, параноята ти започва да ми въздейства. — Джеси се пресегна и пъхна едно картофче в устата на Хари.
— Благодаря, радост моя — изфъфли Хари. — Но дори ако загърбим слуховете за свръхмодифицирани войници, има достатъчно улики, които да потвърждават, че Хари наистина може да е видял жена си. Само че това не е Кати, а някоя, която използва тялото й.
— Коя някоя? — попитах.
— Това е въпросът, нали? — отвърна Хари. — Жена ти е мъртва, следователно няма как да поставят личността й в това тяло. Или разполагат с някакви предварително подготвени профили, приети на въоръжение в Специалните части…
— … или са прехвърлили там някой от друго тяло — довърших аз.
Джеси потрепери.
— Извинявай, Джон. Но това е ужасно.
— Джон? — Хари сложи ръка на рамото ми. — Да не ти е зле?
— Какво? А, не, нищо ми няма — отвърнах. — Просто ми се струпаха много неща. Като новината, че жена ми е жива — е, не напълно — и че някой друг се разхожда с тялото й. Струва ми се, че предпочитам да е така, отколкото да съм страдал от халюцинация.
Погледнах ги. И двамата се бяха облещили.
— Ей?
— Говорим за вълка… — промълви Хари.
— Какво?
— Джон… — Джеси посочи. — Тя е на опашката за хамбургери.
Извъртях се и съборих чинията си на пода. Изведнъж се почувствах, сякаш съм скочил в ледена вода.
— Майчице! — възкликнах.
Тя беше. Нямаше и капчица съмнение.
14.
Понечих да се изправя. Хари ме сграбчи за ръката.
— Какво правиш?
— Трябва да говоря с нея.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Какво значи сигурен ли съм? Разбира се, че съм сигурен.
— Може би е по-добре да позволиш първо на мен или Джеси да се срещнем с нея — отвърна Хари. — Да я попитаме дали иска да разговаря с теб.
— Божичко, Хари! Да не сме в шести клас? Това е жена ми!
— Не, Джон, не е — рече Хари. — Това е съвсем друг човек. Дори не знаеш дали ще иска да разговаря с теб.
— А даже и да се съгласи — допълни Джеси, — спомни си, че сте напълно непознати. Не зная какво очакваш от срещата, но едва ли ще го получиш.
— Нищо не очаквам — изсумтях.
— Не искаме да страдаш, Джон — припомни ми Джеси.
— Ще го преживея — успокоих я. — Моля те, Хари. Пусни ме. Абсолютно съм спокоен.
Хари и Джеси се спогледаха. Хари ме пусна.
— Благодаря ти.
— Какво смяташ да й кажеш? — попита той.
— Само ще й благодаря, че ми спаси живота — успокоих го и се надигнах.
Междувременно жената и двамата й спътници бяха получили поръчките си и се отправяха към малка маса в далечния край на заведението. Аз също се насочих натам. Тримата разговаряха, но когато ги доближих, млъкнаха. Тя беше обърната с гръб към мен и вдигна глава, забелязала погледите на другарите си. Заковах на място в мига, когато зърнах лицето й.
Беше различно, разбира се. Освен очевидните промени в кожата и очите това бе една много по-млада Кати — такава, каквато бе изглеждала преди половин век. И дори тогава не бе съвсем същата — жената пред мен бе по-слаба, стройна и мускулеста, както и следваше да се очаква от войник, подложен на специалните режими и диети в армията. Кати си пускаше косата дълга и я къдреше, докато тази жена бе гладко сресана. Тъкмо видът на косата й ме потресе най-силно. Отдавна бях престанал да обръщам внимание на зелената кожа. Но не помнех някога Кати да е носила косата си по този начин.
— Не обичам да ме зяпат — рече жената с гласа на Кати. — И преди да попиташ, не си моят тип.
„Напротив, аз съм твоят тип“ — произнесе механично някаква част от ума ми.