![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
В този миг седалката ми се отдели от пода и полетях към една щръкнала над водата скала, плъзгах се по повърхността, сякаш бях на шейна. Завъртях се няколко пъти, блъснах с крак скалната издатина и в същия миг почувствах рязка болка в бедрената ми кост — бе се строшила като прекършен бамбук. Кракът ми подскочи нагоре към мястото, където трябваше да е челюстта, и вероятно станах първият човек в историята, който се изрита в собственото си гърло. Подскочих върху твърда почва и паднах сред натрошени клони, вероятно от пасажерското отделение, което бе пристигнало тук преди мен. Един от клоните се завъртя, стовари се върху гърдите ми и ми счупи поне три ребра. След като се бях изритал в гърлото, това ми се стори фасулска работа.
Огледах се (нямах друг избор) и зърнах Алън. Висеше почти над мен, набучен на един клон, който преминаваше през мястото, където би трябвало да е черният му дроб. Очите му помръднаха и се спряха върху мен. В следващата секунда моят МозКом се активира.
„Изглеждаш ужасно“ — прати съобщение той.
Не можех да отговоря. Само да се блещя.
„Ще ми се да можех да видя звездите, преди да напусна този свят…“ — продължи той. Писа ми още. И още. А после престана да пише.
Чуруликане. Нечии груби лапи ме уловиха за раменете. Задник регистрира звуците и започна да превежда.
„Този е още жив“.
„Остави го. Скоро ще умре. Зелените не стават за ядене. Още не са узрели…“
Сумтене, което Задник преведе като [смях].
— Майчице мила, погледнете! — извика някой. — Този кучи син е още жив.
Друг глас. Познат:
— Я да видя.
— Исусе Христе, шефе. — Отново първият глас. — Погледни го. Най-добре да му теглим куршума. Ще е проява на милосърдие.
— Наредиха ни да съберем оцелелите — рече познатият глас. — Ако питаш мен, този ще прескочи трапа. Май е единственият оцелял.
— Ако на това му викаш оцеляване.
— Приключи ли?
— Да, госпожо.
— Хубаво. А сега махни проклетия клон. Рреите ще цъфнат тук всеки момент.
Да отворя очи бе като да повдигна железни щори. Това, което ми помогна да се справя, бе убийствената болка, докато отместваха клона от гърдите ми.
Изхриптях и се опитах да извикам, но беше трудно без долна челюст.
— Божичко! — извика отново първият глас и видях млад рус мъж, който тикаше настрани тежкия клон. — Свести се!
Нечия топла ръка се плъзна по лицето ми.
— Ей — рече познатият глас. — Успокой се. Всичко ще е наред. Вече си в безопасност. Скоро ще те откараме. Спокойно, всичко ще е наред.
Лицето й изплува пред мен. Познавах това лице. Бях женен за него.
Кати бе дошла да ме прибере.
Заплаках. Вече знаех, че съм умрял. Нямах нищо против.
Отново започнах да губя съзнание.
— Срещала ли си някога този нещастник? — попита русият.
— Глупости — чух гласа на Кати. — Разбира се, че не.
Изчезнах.
Бях в друга вселена.
Трета част
13.
— Охо, събудихме се значи — каза някой в мига, когато отворих очи. — Само не се опитвай да говориш. Потопен си в разтвор и в гърлото ти е пъхната дихателна тръба. Освен това нямаш долна челюст.
Огледах се. Плувах в гъста топла полупрозрачна фосфоресцираща течност, а предметите зад стените на съда, в който се намирах, бяха размътени. Както ми бяха обяснили, от горния край на ваната се подаваше гофрирана тръба, която надолу се спускаше в гърлото ми. Не можах да я проследя докрай, защото погледът ми опря в някаква машинка, която закриваше долната част на лицето ми. Опитах се да я докосна, но не можех да размърдам ръка. Това вече ме обезпокои.
— Не се притеснявай — продължи гласът. — За момента изключихме двигателния ти център. Ще го включим веднага щом те извадим от ваната. До няколко дни. Между другото, все още имаш достъп до своя МозКом. Ако искаш да разговаряме, използвай го. Така ме чуваш сега.
„Къде съм, мамка му… — пратих съобщение. — И какво се е случило с мен?“
— Намираш се в медицински център „Бренеман“ над Феникс — отвърна гласът. — Най-добрата болница във вселената. В момента си в интензивното. Аз съм доктор Фиорина и се грижа за теб, откакто те докараха. Що се отнася до втория въпрос, нека да видим. Първо, в момента си в доста добро състояние. Така че не бива да се безпокоиш. След като вече го знаеш, ще продължа: изгубил си долната челюст, езика, по-голямата част от дясната буза и едното ухо. Десният ти крак е с разцепена бедрена кост, левият има множествени фрактури, липсват три пръста, а петата… смятаме, че е изядена. Добрата новина е, че гръбначният ти стълб е бил прекъснат под гръдната клетка, така че най-вероятно не си почувствал нищо. Като стана дума за гърдите, шест счупени ребра, едно от които е пробило жлъчния мехур и е довело до тежки вътрешни кръвоизливи. Да не говорим за септичните усложнения от инфектираните и отворени в продължение на няколко дни рани.